"МАХАЙ СЕ!" - извиках. "НЕ ИСКАМ ДА СИ ТУК! ОСТАВИ МЕ САМА! НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ВИЖДАМ ПОВЕЧЕ!" - ударите ми започнаха да стават все по-слаби и по-слаби, а сълзите ми все така се спускаха по бузите ми. Гласът ми ставаше все по-мек докато накрая не шептях. "Моля те."
Почувствах как коленете ми омекнаха и почти се предадох. Аштън ме грабна за лактите, за да се уравновеся. Изхлипах силно и най-накрая се поуспокоих.
"Не мога да го понеса, Аштън!" - почти извиках отново аз, плачейки върху гърдите му, а ръцете ми бяха увити около него.
А той ... той стоеше, слушаше ме как крещя и въпреки това галеше главата ми, при което изненадващо как, започнах да се чувствам далеч по-спокойна.
"Можеш да плачеш. Аз съм тук." - прошепна той в ухото ми. "Тук съм да избърша сълзите ти."
Седяхме на дивана, главата ми в скута на Аш, ръката му галеше нежно косата ми, а аз просто го гледах.
"Ще ми кажеш ли какво се е случило?" - прошепна той. Кимнах, избърсвайки вадичките, останали от сълзите.
"Родителите ми ..." - започнах. "Тях ... ги няма."
"Да, те се преместиха в Америка, нали?" - поклатих глава.
"Имам в предвид, че наистина ги няма." - Отне му секунда да разбере какво имах в предвид, а после ме погледна с разширени очи.
"Искаш да кажеш... " - кимнах. "От кога?"
"Три години от днес." - прошепнах, гледайки навсякъде, но не и към лицето на Аштън.
"Как?" - гласът му беше така деликатен и мек, че ми се прииска да се разплача заради това.
"Татко почина в катастрофа с колата. Почина на място." - казах, поемайки си дъх. "Мама почина две седмици по-късно. Някакъв тип ограбил къщата ни, убил я и взел много от нейните неща. Единственото нещо, което беше оставил беше сватбената й халка ... и нейното диамантено колие, което нося всеки ден. Никога не го свалям." - пресегнах се към колието, показвайки му малкия диамант във форма на сърце, закачен на сребърна верижка. А после просто го пуснах обратно на мястото му.
"Толкова съжалявам." - прошепна Аштън.
"Защо се извиняваш? Не си виновен ти."
"Просто чувствам ... не знам. Не мога да го обясня. Просто усещам тази рана дълбоко в стомаха ми за теб." - отвърна той удивен. Усмихнах се и преместих косата му далеч от челото му.
"Всичко е наред. Днес бях сама, но сега вече не. Защото имам теб."
"Тук съм." - прошепна той като целуна моето чело. "И няма да ходя никъде."
Author's note: Да,да ... тази се оказа хипер кратка. Затова сега продължавам нататък. :3 хх
YOU ARE READING
forbidden darkness love/A.I.
Aventura"Аз съм опасен." - каза той като обърна лицето си, за да го скрие от мен. "Не можеш да ме обичаш." Поставих ръка на гърба му, стискайки тениската му между малките си пръсти. "Там е проблема, Аштън." - Хванах рамото му и го завъртях към себе си, за...
