Стояхме около два часа на нашата среща и говорихме за всичко.
"Е, къде са родителите ти?" - попита Аштън. В това аз отпивах от чашата си с вода и затова се задавих.
"Добре ли си?" - той изглеждаше притеснен.
"Д-да, просто ... хвана ме неподготвена." - признах си.
"Оу, не е нужно да ми отговаряш то-"
"Не, всичко е наред. Р-родителите ми, те ... " - дебатирах дали да му кажа истината или не и накрая реших просто да му казвам. Не бях сигурна дали мога да му се доверя. "Те се преместиха в Америка. Не си говорим вече."
"Съжалявам." - отговори Аштън, почесвайки брадичката си.
"А твоите?" - попитах по-бързо отколкото очаквах, с надеждата да сменим темата.
"Оставиха ме след като навърших 18." - вдигна рамене той. Ахнах.
"Защо?"
"Защото" - започна. "Предполагам не им допадна това, в което се бях забъркал."
"Съжалявам." - пресегнах се през масата и хванах ръката му. Това ми движение изпрати електрически заряд по цялото ми тяло.
"Добре ли си?" - попита Аштън, търсейки очите ми.
"Да." - отдръпнах се. "Просто се стреснах."
"Обожавам факта, че ти оказвам такъв ефект." - гласът му беше по-дълбок, по-нисък от преди.
Изчервих се и забих поглед в пода. Чух го да става от мястото си и да се отправя да плати вечерята. Излязохме от ресторанта и се отправихме към колата.
"Почакай." - той грабна ръката ми и ме задърпа в непозната посока. "Искам да ти покажа нещо."
"Къде отиваме?" - попитах с объркване.
"Искам да ти покажа нещо!" - повтори той. Преминахме през една поляна и се изкачихме по един невисок хълм. Спряхме на върха на хълма и аз огледах наоколо. Когато поех с очи гледката, усетих как ченето ми увисва.
"Толкова е красиво!" - прошепнах.
Водата на близкото езеро блещукаше на лунната светлина, леките вълни се забелязваха само ако впиеш поглед в тях. Тревата беше възможно най-зелена по възможност и цялата картина беше магическа.
"Виждал съм и по-красиви неща." - гласът му отново беше нисък. Не бях забелязала колко малко беше станало разстоянието помежду ни докато не усетих дъха му в ухото си. Потреперих щом усетих целувката му точно под ухото ми. Когато се обърнах, лицето му отново беше опасно близо до моето, а устните му бяха на милиметри от моите. Очите му се оправиха за секунда към устните ми, но после се върнаха към очите ми.
YOU ARE READING
forbidden darkness love/A.I.
مغامرة"Аз съм опасен." - каза той като обърна лицето си, за да го скрие от мен. "Не можеш да ме обичаш." Поставих ръка на гърба му, стискайки тениската му между малките си пръсти. "Там е проблема, Аштън." - Хванах рамото му и го завъртях към себе си, за...
