forbidden darkness love/A.I.

Глава 18 (The End)

*ДВЕ СЕДМИЦИ ПО-КЪСНО*

*ГЛЕДНА ТОЧКА НА РАЙЛИ*

Вървях по тихите улици на Лондон, усещайки как студеният въздух ме обвиваше докато порех нощта.

"Може би малко кафе ще ти помогне." - повтарях си непрекъснато в продължение на около час, през който не можех да заспя.

   Влязох в малкото магазинче за кафе, което беше отворено денонощно, и се отправих към касата, за да си поръчам обичайното.

"Какво те води насам в 2 сутринта, Райли?" - попита Джак, един от приятелите ми, който работеше там.

"Не мога да заспя." - изповядах се.

   Той кимна, подавайки ми горещата чаша, а аз му дадох парите.

"Благодаря, Джак. Винаги си така добър към мен!" - усмихнах му се и помахах, а след това излязох от магазинчето. Може би не беше толкова трудно.

   Болката в гърдите ми се засили щом минах покрай сградата, в която трябваше да е апартамента на Аштън.

   Не можех да се появя ей така в 2 през нощта, да почукам на вратата и да кажа "Здрасти, името ми е Райли и те сънувах и се влюбих в теб. Ще имаш ли нещо против да вляза?"

   Един бог знаеше какво би станало тогава.

   Но всичко в мен отричаше тезата на мозъка ми и в следващия момент вече стъпвах по познатите стълби, а след това почуках три пъти на вратата.

   Уморен и сънлив Люк се появи на вратата, което ме накара да се усмихна.

"Какво!?" - изръмжа той, подпирайки се на касата на вратата, без тениска.

"Здравей, казвам се Райли." - казах. Той ме погледна през полу-отворени очи и ме огледа от глава до пети. "Чудех се дали Аштън е тук."

   Кимна, но не каза или направи нещо друго. Просто ме зяпаше с изумление.

"Кой е?" - чух глас зад Люк. Глас, който накара сърцето ми да запърха.

"Някакво момиче." - промърмори Люк.

   Първо видях краката на Аштън, а останалата част от тялото му беше закрита от тъмнината в коридора. Никой не казваше нищо, нито дума освен едно тихо "това е тя.", промърморено в тишината.

"Тя?" - попита Люк, очевидно объркан. "Имаш в предвид Райли от сънищата ти?"

"Твоите сънища?" - попитах пристъпвайки с една крачка към него, за да го видя по-добре. Той също направи една крачка към слабата светлина от лампите в коридора на блоковата площадка. Когато видях очите му, те изглеждаха изумени. "Ти ... си ме сънувал?" - той кимна едва доловимо. Гледах го втренчено в продължение на няколко секунди докато стоях пред вратата му.

"Сънувах, че се запознахме в един клуб, после те изведох за рождения ти ден, почти те целунах два или три пъти, спасих те няколко пъти и почти правихме секс ако не беше приятелят ми Хари." - каза Аштън, а на устните му се заигра плаха усмивка. Усетих как спомените ме заляха от съня. Всичко изглеждаше толкова реално и в детайли ... сякаш бяхме приживяли това преди два-три дни. "После се събудих и от тогава не съм те сънувал."

"Уау." - измърморих по-скоро на себе си. "Аз сънувах същото."

"И ти?" - попита той. Изглеждаше уплашен и стреснат. Кимнах.

"Докажи го." - изиска Люк, който не изглеждаше достатъчно убеден. "Кажи нещо, което той не каза."

   Претърсих мозъка си за някакъв спомен и усетих как ми омекнаха краката при спомена как Аштън ме беше приковал за леглото.

"Когато Хари ни хвана да се целуваме, ти беше над мен на леглото в Чешир и каза, цитирам: "Знаеш кога да влезеш, Стайлс!" - погледнах към Аштън, а на лицето му беше изписано объркване. Той кимна, знаеше, че бях права.

"Да, казах го." - каза накрая той, пристъпвайки напред към мен в приковаващия студ. "Дай ми още нещо."

"Имаш трима приятели, с които живееш - Калъм, Майкъл и Люк. Ти каза, че ще ме защитаваш и искаше да знаеш всичко за мен. Ревнуваше когато се запознах с Майкъл, защото той флиртуваше с мен и това завърши с голяма караница. На първата ни среща ти ме изведе на вечеря и после посетихме онова вълшебно езеро, където почти ме целуна. Ти- "

"Достатъчно." - вдигна той дланта си. "Знам, че знаеш."

   Кимнах и след това направих нещо, което ни най-малко мислех, че бях способна да направя. А именно, подадох му дясната си ръка и казах:

"Здравей. Казвам се Райли и се влюбих в теб в сънищата си."

   Когато Аштън пое ръката ми, усмивката му наистина ме разтопи на място. Топлото му докосване изпрати тръпки по цялото ми тяло. Една малка искрица, намираща се дълбоко под стомаха ми, запали горски пожар, който бавно започваше да си проправя път към сърцето ми.

КРАЙ

Author's note: СВЪРШИ! :(((((( Толкова ме боли сърцето като знам, че свърши :ххх Но пък беше супер странно как му каза накрая: "Здравей! Казвам се Райли и се влюбих в теб в сънищата си!" :DDDDDDDDDDD Там вече тотално бях затънала в емоции и чувства! Дано да ви е харесало, защото за мен беше изключително удоволствие да я напиша, за да споделя тези емоции с вас! Обичам ви! хх