forbidden darkness love/A.I.

Part 13 (This Is How To Be A Heartbreaker)

Rule number one is that you gotta have fun.
But baby when you're done, you gotta be the first to run.
Rule number two, just don't get attached to somebody you could loose.
So let me tell you,
This is how to be a heartbreaker...
 
                      - 'How To Be A Heartbreaker' by Marina and the Diamonds

*Две седмици по-късно*

"Харесваш ли панаири?" - попита Аштън докато вървяхме по улицата към кафенето зад ъгъла на улицата, на която се намираше апартамента ми.
"Обожавам ги!" - отговорих. "Страшно са забавни."
"Ти ... ъъ ... искаш ли да отидем?" - попита той предпазливо. Забелязах, че беше нервен. Предположих, че никога до този момент, той не беше посещавал панаири, затова и кимнах, усмихвайки се щастливо.
"С удоволствие!"
"Чудесно!" - каза накрая Аш и грабна ръката ми като я стисна в своята. "Значи ще отидем тази вечер!"
Усмихнах се.
"Добре. Но нека първо да се нахраним." - той кимна, продължавайки да крачи по пътя.
   Ставах все по-предпазлива, че той си пробиваше път през тухлените стени около мен. Той беше първият човек, с изключение на Кийра и част от семейството ми, който знаеше за родителите ми. Предполагам, това говореше достатъчно. Винаги намираше начин да накара пеперудите в стомаха ми да се разпърхат като побеснели само като ме погледне. Начинът, по който ръката му се вписваше перфектно с моята ... начинът, по който усмивката му осветяваше стаята ... той караше сърцето ми да трепти и да прави задни салта ... и аз просто исках да крещя от щастие.
   Когато ме целуваше, загубвах всички сетива. Само той. Докосването му подпалваше и успокояваше цялата ми същност в едно и също време. Как беше възможно един човек да прави това, не знам. Но той го правеше. Караше тялото ми да се топи. Аз просто ... не знам. Знаех само че изпитвах нещо към него. То беше там, усещах го всеки път щом го погледнех. Само името му прокарваше приятни тръпки по кожата на гърба ми...
"Добре ли си?" - Аштън прекъсна мислите ми и аз кимнах. Усетих как една малка усмивка си проби път към устните ми.
"Просто си мислех."
"За какво?"
   Засмях се. Беше такава клюкарка.
"Всичко. Нищо." - Въздъхнах.
"Какво друго?" - насмешливата му физиономия моментално разцъфна и аз се усмихнах, поклащайки преплетените ни ръце напред и назад.
"Теб." - отговорих простичко.
"О, така ли?" - засмя се той. "И какво за мен?"
"Всичко. Нищо." - повторих като прехапах устна, за да задържа смеха си.
"Хайде де, кажи ми!" - сръчка ме Аштън. Засмях се.
"Неп."
"Хубаво." - фалшиво се нацупи той. Засмях се още по-силно.
"Стигааа!" - казах през смеха си.
"Не мога да ти се сърдя." - усмихна се той. Изведнъж Аштън беше пред мен, лицето му беше сериозно. "Не и с това сладко кикотене." - каза той с нисък тон. "Или пък тази усмивка. Или тези очи и начинът, по който блестят."
   Сърцето ми спря при тези думи.
"Или както когато вървиш и бедрата ти се поклащат леко напред и назад. И тази извивка, излежаваща се точно над бедрената ти кост." - той прокара пръсти по ханша ми, промъквайки ръката си под тениската ми. Топлата му кожа се допираше в моето охладено тяло.
"И когато се смееш, очите ти се сбръчкват по краищата. Или пък когато се опитваш да спреш да се изчервяваш, бузите ти стават дори още по-червени." - Усетих топлината по бузите си и наведох поглед. Ръката му се пресегна и улови брадичката ми, повдигайки главата ми и принуждавайки ме да го погледна. "И както когато се опиташ да скриеш лицето си от мен, когато кажа нещо ... Дори да съм бесен на цялата човешка раса и никой на света не може да ме направи щастлив, не мога да ти се сърдя."
   Усмихнах се и увих ръце около врата му, скривайки лицето си в извивката там. Въздъхнах щом усетих ръцете му около кръста си, а той потърка носа си в косата ми.
   Целунах врата му, поемайки аромата му.
   Забавно е как нещата могат да преминат от смях към нещо сериозно и грижовно.