•••• Писана през края на 2023 и началото на 2024 година
Джеон Джънгук.
Капитан на футболния отбор на гимназия Усонг и проклятието на моето съществуване.
Като капитан на отбора на академия Седжон, бях изправен срещу него от самото начало, но нашият к...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Виждал ли си това? - Джимин, моят съотборник по футбол и най-близък приятел освен Джени, ми пъхна телефона под носа. Отметнах тъмната си коса от очите си, мръщейки се към екрана.
- Вестниците просто ги обожават, нали? - Горчив смях изтръгна от мен, докато разглеждах изображението и придружаващата го статия в уебсайта на местния вестник. Имаше огромна снимка на футболния отбор на гимназията Усонг, всички уравновесени, самодоволно ухилени приятели, позирали на перфектно поддържаното им футболно игрище, с каменните сгради на тяхното училище с цвят на мед. Техният капитан стоеше отпред в центъра и той беше единственият, който не се усмихваше, взирайки се в камерата с предизвикателство в очите.
Той ми се подиграва през екрана. Шибаният Джънгук. Необходимостта да го бия в ринга беше като постоянен сърбеж под кожата ми, от който не можех да се отърва. Защо не се биеше с мен? Той не се срамуваше да ме удари в корема снощи до колата си. Добре, че стоеше твърде близо, за да получи някаква сила зад удара. Когато се карахме, исках свидетели. Исках всички да ме видят как свалям краля на гимназията Усонг.
- Вестниците може да ги харесват, но това означава, че майната им на всички. Можем да ги победим. - Джимин ме изгледа лукаво отстрани.
- Ако можеш да контролираш манията си по техния капитан и да действаш като отборен играч.
Хвърлих му предупредителен поглед и той ми се усмихна. Като го бутнах по ръката, аз се избутах през училищните порти и навлязох на територията на академия Седжон. Една кола ни подмина, последвана от група мотопеди, спирайки на малкия паркинг вдясно от училището, почувствах моментно чувство на неудовлетвореност, че трябва да вървя пеша до тук. Но моята Honda Civic Type R беше единственото притежание, което притежавах и което имаше някаква стойност, и как вървяха нещата в това училище? Ако го паркирам тук, до края на деня щеше да прилича на боклук.
