•••• Писана през края на 2023 и началото на 2024 година
Джеон Джънгук.
Капитан на футболния отбор на гимназия Усонг и проклятието на моето съществуване.
Като капитан на отбора на академия Седжон, бях изправен срещу него от самото начало, но нашият к...
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Вкусът на захарния памук все още беше на езика ми, когато се промъкнах през тълпите, за да се присъединя отново към Югьом. Не трябваше да отивам при Техьонг, трябваше да се отдалеча, но той ме привлече като молец към пламъка.
Стоеше там, осветен от неоновите светлини, с обичайното му мърляво, непринудено аз и ядеше захарен памук без никакво внимание. Как винаги изглеждаше толкова добре, когато не полагаше никакви усилия с външния си вид… това беше само едно от многото неща, които ме ядосваха в него. Преди да се усетя, стоях пред него и отново се хванахме за гушите.
Или бях. Беше запазил хладнокръвие, задникът, а аз бях останал с кухо, неудовлетворено чувство след срещата ни.
- Добре ли си? - Дори с маската, скриваща лицето на Югьом, можех да чуя загрижеността в гласа му. Отметнах собствената си маска, натиснах ключа, за да я включа, осветявайки всичко в неоново зелено.
- Добре съм. Просто сблъсък с някаква измет от Седжон.
- Забрави ги. - Той ме потупа по рамото. - Да продължим с игрите, а след това можем да купонясваме.
- Да. - Нещо глождеше в задната част на съзнанието ми, безпокойство, което не можех да уталожа. Като вдигнах рамене, се съсредоточих върху приятелите си. - Записите вече пристигат. Ще се срещнем в залива, за да обявим победителите.
Югьом въздъхна примирено.
- Значи тръгваш сам? Защо имам чувството, че твоята шега има нещо общо с капитана на отбора на академия Седжон?
- Може и да не е. - Казвах истината. Имах няколко идеи за шегите, които исках да направя, но ако можех да вляза под кожата на Техьонг в същото време, тогава щеше да е много по-удовлетворяващо. Бих заснел моята шега и бих му изпратил копие, разбира се.
- Щом казваш. - Югьом ме бутна по рамото. - Не прави нищо глупаво. Ще се видим в залива, ако не и по-рано. Телефонът ми е при мен, ако имаш нужда от нещо, става ли?
