•••• Писана през края на 2023 и началото на 2024 година
Джеон Джънгук.
Капитан на футболния отбор на гимназия Усонг и проклятието на моето съществуване.
Като капитан на отбора на академия Седжон, бях изправен срещу него от самото начало, но нашият к...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Свалих контролера си за игри и се изправих на крака, отидох до хладилника с напитки, за да взема кенче кока-кола. Застанал пред хладилника, масажирах слепоочията си, безуспешно опитвайки се да прогоня заплашителното главоболие. Днес беше кошмар от самото начало. Веднага щом се появих в училище, хората ми се нахвърлиха, питаха какъв е планът ни за отмъщение, хвърляха предложения, отчаяно търсещи отплата. Проблемът беше, че се прецакахме с академия Седжон, те ни отвърнаха по-силно. Начинът, по който го видях, бяхме подпечатали съдбата си в момента, в който бяхме стъпили на футболния терен с тях, още в предсезонния мач, и сега последствията от действията ни бяха излезли извън контрол и не се виждаше край.
Тъкмо бях оставил кенчето си на ниската странична маса, когато някой се прокашля зад мен.
Обърнах се бавно, знаейки кого ще видя там, точно както той беше наясно с присъствието ми в магазина снощи.
Когато очите ми срещнаха тези на Техьонг, той вдигна ръце с предпазлив поглед.
- Не съм тук, за да се бия. Дойдох да кажа едно нещо и след това си тръгвам. Бръкна в джоба си и извади телефона, който бях оставил пред къщата му. - Благодаря.
Той измърмори думата, свеждайки поглед, докато пъхна телефона обратно в джоба си, след което се обърна на пети, за да си тръгне.
- Изчакай.
- Какво? - Все още с гръб към мен, той спря с ръка на вратата.
- Защо ли благодари лично? И как влезе в къщата ми?
От него дойде мрачен смях и той се обърна с лице към мен. Той небрежно сви рамене, устните му се повдигнаха в ъгълчетата.
- Трябва вече да знаеш, че обичам да се чукам с главата ти, Седем.
Погледът му се плъзна покрай мен към телевизора. Преди да имам възможност да реагирам на изключително дразнещото му присъствие в къщата ми, той прекоси стаята и взе моя изхвърлен контролер за игри.
