•••• Писана през края на 2023 и началото на 2024 година
Джеон Джънгук.
Капитан на футболния отбор на гимназия Усонг и проклятието на моето съществуване.
Като капитан на отбора на академия Седжон, бях изправен срещу него от самото начало, но нашият к...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Три…две…едно…
- Какво по дяволите! - Точно по сигнал, цялото тяло на Джимин се дръпна, главата му се изстреля нагоре и очите му се отвориха, когато паднах и се смеех до него.
- Знаех си, че ако тръшна учебниците си по масата, ще те събуди. - Усмихнах му се широко, на което той отговори, като ми даде среден пръст. Поклащайки глава към него, измърморих. - Наистина не трябва да спиш в час, приятелю.
Той ми дари смутена усмивка.
- Да… Джени ме задържа до късно снощи.
- Знаех си. - Хвърлих поглед покрай него към Джени, която само сви рамене и промърмори Не съм виновна.
- Тихо! - Г-н Ким изрева от предната част на класната стая, вперил поглед в двама ни. - Още една дума от някой от вас и ще бъдете задържани!
- Човекът се е заблудил. - Джимин се облегна назад в стола си. - Той не би посмял да ни накара да пропуснем футболни тренировки заради задържане.
- Да, това няма да...
Сякаш на забавен каданс гледах как столът на Джимин се накланя назад с него в него, приземявайки се на пода с трясък. Не можех да спра смеха си, дори и да исках, да видя изражението му на шок, докато слизаше, беше адски смешно. Джени зарови лице в ръцете си, раменете й трепереха и докато Джимин се изправяше на крака, разтривайки главата си, аз дори не можех да дишам през смях. Джимин ме погледна злобно, но тогава устните му трепнаха и от него избухна смях.
- Техьонг! Джимин! Задържани сте!
Мамка му.
В края на учебния ден, докато всичките ни приятели тренираха с отбора, Джимин и аз бяхме заседнали в една класна стая с г-н Ким и осем други ученици, които в даден момент бяха успели да си навлекат гнева на един от учителите през деня. Нашите молби не бяха чути, дори Джин и Джаксън се намесиха от името на екипа. Според г-н Ким ние бяхме „двама разрушителни досадници, на които трябваше да се даде урок“.
