•••• Писана през края на 2023 и началото на 2024 година
Джеон Джънгук.
Капитан на футболния отбор на гимназия Усонг и проклятието на моето съществуване.
Като капитан на отбора на академия Седжон, бях изправен срещу него от самото начало, но нашият к...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Ставай! - Джънкук настоятелно ме бутна по рамото.
- Какво трябва да направя? - Не исках да ме хванат тук, но нямаше къде да се скрия.
- Там. - Той посочи през рамото ми. - Бързо.
Тръгнах в посоката, която ми беше посочил, без дори да погледна, докато не застанах пред дървения шкаф отстрани на стаята. Огромен шкаф, да, но нямаше начин да се побера удобно там. Поклащайки глава, тръгнах да се отдалечавам, но той ме спря с ръка към гърдите ми.
- Моля те. Длъжник съм ти.
Джънкук ми дължи? Не можех да го подмина, колкото и да ми беше неудобно.
- Добре. - Приклекнах, изкривих тялото си, за да се побере вътре. - Дължиш ми толкова много за това - изсъсках, когато той затвори вратата пред мен.
След това всичко, което чувах, бяха приглушени гласове. Не можех дори да се опитам да се движа и кракът ми се свиваше. Защо, по дяволите, се криех? Защото бях във вражеска територия, предположих.
Но ако трябваше да се крия тук за дълго време, не бих могъл да нося отговорност за последствията от действията си.
За щастие и за двама ни, гласовете заглъхнаха и шкафът се отвори, преди да успея да изскоча оттам.
- Югьом - каза задъхано Джънкук, докато излизах. - Трябваше да измисля история за това, че се чувствам зле. Не съм сигурен, дали не разбра, че го лъжа.
Огледах го от горе до долу, забелязвайки зачервените му бузи и подутите му устни и очевидното влажно петно върху тъмносините му шорти. Усмихвайки се, се облегнах на стената и скръстих ръце на гърдите си.
- Може и да не е разбрал, но се обзалагам, че е знаел, че замисляш нещо тук. Сега, ще ми позволиш ли да взема нещо назаем за облекло? Няма да се прибирам в този вид.
