•••• Писана през края на 2023 и началото на 2024 година
Джеон Джънгук.
Капитан на футболния отбор на гимназия Усонг и проклятието на моето съществуване.
Като капитан на отбора на академия Седжон, бях изправен срещу него от самото начало, но нашият к...
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Беше денят на разплатата.
Когато отборите излязоха на терена, ревът на публиката беше оглушителен по своята интензивност. Последният път, когато играхме помежду си, завърши със загуба за нас с 4-3 и знаех, че няма да се отнесат леко към нас днес, въпреки по-приятелския ни статус. Както трябва да бъде - нямаше чест да победиш някой, който те е оставил да спечелиш.
Двата отбора се подредиха на терена и както се бяхме разбрали предварително, всеки член на отбора се спусна надолу по линията, стискайки ръката на противниковите играчи. Когато стигнах до Джънкук, той отвърна на усмивката ми, палецът му леко погали ръката ми, докато я стисна.
Тогава беше време. Двата отбора се изправиха един срещу друг, докато реферът вдигна монетата. Кафеви очи срещнаха моите, както миналия път. Освен сега в погледа на Джънкук нямаше враждебност.
- Приготви се да загубиш, Седем - измърморих аз.
Усмивка дръпна устните му.
- Майната ти, Десет - каза той в отговор, точно както беше правил преди.
След това се върнах, наблюдавайки със задоволство как очите му блестяха с едва прикрита страст, преди той да приготви изражението си.
Хвърлянето на монета беше в полза на гимназията Усонг и тогава нямах време да мисля за нищо друго освен за играта.
Джексън и Марк излаяха инструкции отстрани, докато излитахме. Ухилих се, докато бутах топката надолу по терена към Джимин, тревата хрущеше под краката ми и леденият бриз смразяваше лицето ми. Без значение какви други глупости се случваха, футболът беше единственото нещо, което беше константа в живота ми. Победа или загуба, харесах тази игра.
Имаше два жълти картона, дадени през първото полувреме, и двата на играчи на академия Седжон, но бях горд с моите момчета - те казаха някои гневни думи за рефера, но не показаха никаква външна враждебност към участващите играчи на гимназия Усонг.
