•••• Писана през края на 2023 и началото на 2024 година
Джеон Джънгук.
Капитан на футболния отбор на гимназия Усонг и проклятието на моето съществуване.
Като капитан на отбора на академия Седжон, бях изправен срещу него от самото начало, но нашият к...
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Тръгвахме към осветеното футболно игрище, когато в далечния край на игрището настъпи суматоха. Размених погледи с Югьом.
- Какво, по дяволите, става там?
- Ще проверя. - Кай тичаше, докато аз стоях с Югьом, втренчен в група фигури, които се появиха в полезрението, придружени от викове.
- Джънкук! - Гласът на Кай проряза шума и аз избягах.
Отначало не можех да разбера какво виждам. Имаше група от петима души - трима момчета от нашия клас и двама по-големи, които влачеха някого между тях. Изпуснаха човека, когато се приближих, и тогава получих първия си добър поглед, светлините на прожекторите хвърляха всичко в остър релеф.
Задавен вик се откъсна от устните ми и аз паднах на колене до легналото тяло на Техьонг, люлеейки главата му в ръцете си. Беше подгизнал, целият в кал, дрехите му бяха разкъсани, а лицето му наранено и очукано. Порязванията кървяха от подутата му устна и буза, а едното му око беше подуто и затворено.
- Техьонг. О, мамка му. Те. - Отметнах мократа му коса от лицето му, свих се над него, гласът ми се сниши до панически шепот. - Скъпи, събуди се. - Дори не осъзнавах, че плача, докато не усетих сълзите по бузите си, горещи на фона на смразяващия зимен въздух.
Той въздъхна дълбоко, разтърсващо, окото му, което не беше подуто, отвори цепка.
- Д-Джънкук?
Облекчението, когато чух гласа му, беше мигновено и с него дойде толкова мощна ярост, че знаех, че ще разкъсам света заради него.
Вдигайки поглед, видях всички очи към мен с Техьонг, увиснали челюсти, редуващи се недоверие и ужас, изписани по лицата на всички. Без да обръщам внимание на сълзите, които все още се стичаха по бузите ми, оставих гнева да кърви през гласа ми, в очите ми, насочвайки го към петимата момчета с качулки.
