•••• Писана през края на 2023 и началото на 2024 година
Джеон Джънгук.
Капитан на футболния отбор на гимназия Усонг и проклятието на моето съществуване.
Като капитан на отбора на академия Седжон, бях изправен срещу него от самото начало, но нашият к...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Имаше слух и той нямаше да изчезне. Хората не забравяха за съперничеството и искаха отмъщение, въпреки че и аз, и Техьонг бяхме разпространили новината, че всичко е приключило. Колкото повече време исках да прекарам с Техьонг, толкова повече се притеснявах.
Не исках нищо да му се случи.
- Какво става с теб? Напоследък не си на себе си. - Югьом хвърли контролера, обръщайки се към мен, когато екранът го обяви за победител. Това беше третият пореден мач, който бях загубил и той беше прав. Не бях на себе си.
Би ли било зле, ако му кажа? Не за чувствата ми към Техьонг, а за всичко останало? Убиваше ме да държа всичко в себе си.
- Имаме нужда от бира за този разговор.
Той ми даде цялото си внимание.
- Точно. Тогава поръчвам пица и пием нещо по-силно от бира.
Когато пицата се появи и пихме третите си бира, Югьом извади твърд алкохол от задната част на шкафа в кухнята на родителите ми, не можех да се сдържам повече.
- Има две неща. Първият… вече го знаеш.
Спря в процеса на бране на гъбите от пицата си, защото той беше един от онези странни хора, които не ги харесваха, той ме погледна.
- Съперничеството?
- Да. Знаеш, че слуховете не отшумяват. Ако не друго, хората се влошават. Искат отплата за фитнеса и факта, че двубоят завърши наравно… - Замлъкнах със свиване на рамене, навеждайки се напред, за да грабна парче пеперони пица.
Той повдигна вежда.
- Не искаш ли отплата?
- Това, което искам, е да се концентрирам върху последната си година, без да се разсейвам от всички тези глупости. Ако ние отвръщаме, те отмъщават. Няма да свърши.
Когато свърши с дъвченето, той бавно кимна.
- Прав си. Знаеш ли… някои от момчетата от футболния отбор казват същото. Много хора са под натиск от родителите си и мислят за бъдещето, разбираш ли? Те трябва да се справят добре през последната си година, а не да се разсейват от всички тези други неща.
