•••• Писана през края на 2023 и началото на 2024 година
Джеон Джънгук.
Капитан на футболния отбор на гимназия Усонг и проклятието на моето съществуване.
Като капитан на отбора на академия Седжон, бях изправен срещу него от самото начало, но нашият к...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Добре ли си? - Отворих входната врата и пуснах Джимин вътре. Устата му беше стисната в плоска линия, а очите му бяха твърди. Мамка му. Определено ми беше ядосан.
Когато стигнахме до спалнята ми, двамата се настанихме на леглото ми, с гръб към стената и контролери за игри в ръце, точно както правехме от години. Той все още не беше казал нищо, така че аз многозначително го гледах, докато той не се предаде, обръщайки се към мен с огромна, преувеличена въздишка. Част от твърдостта изчезна от погледа му, докато ме гледаше.
- Изглеждаш по-добре, отколкото преди два дни.
- Да. - Отокът на лицето ми вече беше минимален, а синините бяха предимно по тялото ми. Имах насинено око, но това се беше случило достатъчно, за да не е нещо необичайно за мен. - Джим. Знам, че си ми ядосан.
- Така ли? - тросна се той най-накрая. - Предполага се, че съм най-добрият ти приятел и случайно откривам, че си имал цялата тази тайна връзка зад гърба ми. Дори не е фактът, че е Джънкук - нулева шибана изненада, приятелю, веднъж се сетих за това - беше фактът, че го скри от мен. Ако не беше бит, щеше ли изобщо да ми кажеш? Все още ли щеше да ме лъжеш в момента?
Всичко, което можех да направя сега, беше да му дам истината и да се надявам, че ще разбере.
- Честно казано? Може би. - Наклоних глава назад към стената, затваряйки очи. - Винаги съм планирал да ти кажа, но… по дяволите, беше много, за да ми хване главата. Трябва да разбереш. Цялото това нещо се появи от нищото. Знаеш колко много го мразех. Трябваше да се справя с факта, че не само харесвам мъж, нещо, което никога не се е случвало през целия ми живот, но от всички мъже, които биха могли да бъдат, това е Джънкук шибаният Джеон, моят смъртен враг. Това нямаше ли да ти обърка главата, ако беше ти? - Отново отваряйки очи, срещнах погледа му. - Няма ръководство за справяне с тези глупости. Излизайки пред теб… ние сме най-добри приятели, но аз не… Не знаех как ще го приемеш. Собствената ми майка има някои, ъъъ, проблеми да се примири с това, а тя ме роди.
