•••• Писана през края на 2023 и началото на 2024 година
Джеон Джънгук.
Капитан на футболния отбор на гимназия Усонг и проклятието на моето съществуване.
Като капитан на отбора на академия Седжон, бях изправен срещу него от самото начало, но нашият к...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
Бяхме на половината път през Великденската ваканция и нещата между мен и Техьонг ставаха все по-силни. Майката на Техьонг ми беше изпратила покана да се присъединя към нея и Те за вечеря на Великден, което беше огромно нещо, защото й отне много време, за да осъзнае идеята, че Техьонг е в обвързана връзка с мъж.
Отне известно време и на всичките ни приятели да свикнат да бъдат един до друг, но ние стигаме дотам. Моята медийна стая по някакъв начин се беше превърнала в определена неутрална територия, известна още като място за събиране на моите и комбинираните приятелски групи на Техьонг. Тук имаше негласно споразумение, че не споменаваме училища, съперничество или нещо подобно.
Точно сега Югьом, Сана и моите съотборници, Кай и Джак, бяха по средата на игра на карти с Джимин и Джени, докато съотборникът на Техьонг, Джин, играеше дартс с Невеа, една от приятелките на Сана от нашето училище.
Що се отнася до мен, аз бях проснат в средата на големия диван, с Техьонг, облегнат на страничния подлакътник, краката му бяха вдигнати над моите, и двамата мачкахме нашите контролери, докато героите ни се биеха на екрана.
- Борбата с теб винаги ме кара да искам да се чукам - каза Техьонг с нисък глас, когато текущият ни кръг приключи.
Плъзнах ръката си нагоре по бедрото му, опасно близо до чатала му, въпреки че бяхме в стая, пълна с хора.
- Знам. Аз също. - Хрумна ми една мисъл. - Ние не говорим за бой в тази игра, нали?
Той се засмя, погледът му се плъзна към екрана, който сега показваше нашите герои, позиращи в различни бойни стойки.
- Няма начин. Просто си мислех за това. За нас. - Смехът му заглъхна. Размърдайки се на мястото си, той ме погледна изпод миглите си.
