•••• Писана през края на 2023 и началото на 2024 година
Джеон Джънгук.
Капитан на футболния отбор на гимназия Усонг и проклятието на моето съществуване.
Като капитан на отбора на академия Седжон, бях изправен срещу него от самото начало, но нашият к...
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
- Знаеш, че Седжон ще искат отплата. Двойно след това, което направихме на тяхното училище, и сега с нас, които им ритаме задниците на футболното игрище.
Най-добрият ми приятел, Югьом, натисна комбинация от бутони на своя PS5 контролер, което накара неговия герой да скочи във въздуха и да обстрелва моя.
- Как успя да ме убиеш отново - измърморих аз, гледайки как лентата за здраве на героя ми се изчерпва до нула. - Знам, че ще искат отплата, но ние ще бъдем готови за това.
Югьом се отпусна в игралния стол, един от двамата в медийната зала, която заемахме в момента. Това беше любимото ми място в дома ми - огромни дивани, приглушено осветление, цялото оборудване за игри, от което се нуждаех, и огромен телевизор със съраунд звук. Звукоизолиран също, което всъщност беше в полза на родителите ми, тъй като те не искаха да чуват звуците от високоговорителите, бумтящи из къщата.
- Те поне няма да могат да проникнат в нашето училище. Те са твърде тъпи, за да преминат през охраната - каза той, зареждайки нова игра. - Искам да опитам тази нова арена, която отключихме. Искаш ли да превключиш към друг герой?
- Не, ще се придържам към същото. - Мисълта ми беше само наполовина върху разговора, а останалата част беше върху нещо друго.
Някой друг, за да бъдем точни. Ким Техьонг, проклятието на моето съществуване. Тъмна коса, тъмни очи, тялото му с очертани линии и изваяни мускули, той изглеждаше твърде добре, като се има предвид, че не обръщаше никакво внимание на външния си вид. И той знаеше, че изглежда добре, въз основа на самонадеяното изражение, което беше постоянно залепено върху лицето му, което ме караше да искам да го ударя всеки път, когато го видя.
- Кой изобщо мисли, че е Техьонг? Не мога да повярвам, че се опита да блокира колата ми. - Челюстта ми се сви. Обикновено нямах проблем с гнева, но Ким влезе под кожата ми като нищо друго. Дори сега само да си представя лицето му беше достатъчно, за да влоши настроението ми.
