•••• Писана през края на 2023 и началото на 2024 година
Джеон Джънгук.
Капитан на футболния отбор на гимназия Усонг и проклятието на моето съществуване.
Като капитан на отбора на академия Седжон, бях изправен срещу него от самото начало, но нашият к...
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Джимин засне мен и Джин, докато систематично раздробявахме черно-зелените футболни униформи на гимназия Усонг, докато Джени пазеше вратата на съблекалнята. Лицата ни бяха скрити зад маски в стил „Purge“ - хубав щрих, за който Джимин беше помислил. Това беше едновременно подигравка и начин да скрием лицата си от охраната, така че нищо да не може да бъде приковано към нас. След като свършихме, Джимин щеше да качи кадрите и с нашите маски заложихме хората да си помислят, че сме част от шегите на Усонг. Докато не изгледат записа, няма да знаят че сме ние, и тогава футболният отбор на гимназията щеше да знае точно кой е разбил училищния им фитнес.
В края на краищата беше достатъчно лесно да се проникне. Бяхме огледали територията по-рано през седмицата и тъй като избягвахме главните училищни сгради, където беше съсредоточена по-строгата охрана, бяха необходими само чифт ножици за тел и лост, за да влезем вътре, без да предупредим никого за нашето присъствие. Противопожарната врата беше алармена, но братът на приятеля на братовчеда на Джимин или нещо подобно беше хитър, който беше разрешил този конкретен проблем вместо нас. За определена цена, но си заслужаваше и целият екип се включи. Както беше обещано, алармата беше деактивирана, когато влязохме, и досега всичко беше наред.
Когато приключихме, избърсах острието на ножа си в качулката си, преди да я прибера. Огледах стаята за разрушенията, които бяхме причинили, знаейки, че състоянието на самата фитнес зала е още по-лошо и гимназия Усонг след това щеше да търси кръв.
Да, все пак си заслужаваше.
- Хайде, да се махаме оттук. - Джимин пъхна телефона си в джоба и се размърда на крака. - Вече сме тук твърде дълго.
Погледът ми се спря на реда от лъскави черно-зелени шкафчета отстрани на стаята, сега помрачени и вдлъбнати, след като Джин и аз ги бяхме оправили с лоста. Дъвчейки устните си, обсъждах със себе си, преди да стигна до внезапно решение.
