•••• Писана през края на 2023 и началото на 2024 година
Джеон Джънгук.
Капитан на футболния отбор на гимназия Усонг и проклятието на моето съществуване.
Като капитан на отбора на академия Седжон, бях изправен срещу него от самото начало, но нашият к...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
СЕДЕМ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
След като поздравих Тейонг, шефа на Джънкук, се спуснах към офиса на Джънкук, където той работеше като дизайнер на автомобили. Неговата официална титла беше инженер по автомобилен дизайн, но по същество той трябваше да проектира автомобили заедно с екип от други дизайнери и след това да види как неговите визии оживяват. Той беше погълнат от нещо на екрана на компютъра си, така че спрях на отворената врата и отделих секунда, за да го погледам.
Бях късметлия, голям късметлия. Джънкук беше шибано прекрасен. В момента тонизираното му тяло беше облечено в тъмносин костюм, а долната му устна бе дръпната между зъбите, докато се взираше в екрана, със свъсени съсредоточено вежди.
Когато вдигна глава и очите му срещнаха моите, по лицето му се разля усмивка. Той стана от стола си и се приближи до мен, преди да имам възможност да говоря, ръцете му се обвиха около кръста ми.
- Здравей - промърмори той срещу устните ми, преди да открадне целувка, която ми спря дъха. Плъзнах ръце около него, задълбочих целувката, погалих езика си в устата му, докато той ме притискаше към стената на офиса си.
- Ммм. Любимият ми начин да бъда поздравен от любимия ми човек на света - казах аз, когато най-накрая се разделихме.
Погледът на Джънкук стана мек, когато ми се усмихна.
- И моят любим. Обичам те толкова много.
- След минута ще ме обичаш още повече. - Бръкнах в джоба си и пръстите ми се сключиха около тънките парчета картон. Като ги извадих, му ги подадох. - Честита ни годишнина. Обичам те.
- Взе ли ни билети за финала на ФА Къп? Мислех, че са разпродадени.
Той се втренчи в билетите невярващо.
- Бяха, но имам връзки. - Ухилих се на вдигнатото му чело, уточних. - Знаеш ли, от работата ми. Не бях сигурен дали ще успея да се сдобия с тях, въпреки това, но Даниел ми помогна. - Работата като футболен треньор за младежки отбор от Висшата лига имаше своите предимства и въз основа на изражението на лицето на Джънкук, той определено оценяваше тези предимства. Отдавна нямах работа, тъй като преди това работех с отбор от по-ниска дивизия, но вече жънех плодовете.
