•••• Писана през края на 2023 и началото на 2024 година
Джеон Джънгук.
Капитан на футболния отбор на гимназия Усонг и проклятието на моето съществуване.
Като капитан на отбора на академия Седжон, бях изправен срещу него от самото начало, но нашият к...
Deze afbeelding leeft onze inhoudsrichtlijnen niet na. Verwijder de afbeelding of upload een andere om verder te gaan met publiceren.
Като погледнах в огледалото за обратно виждане, насочих да завия надясно към територията на гимназия Усонг. Точно зад мен беше микробусът с останалата част от футболния отбор, но докато навигирах в посока студентския паркинг, те завиха в зоната за паркиране за посетители.
Технически и аз трябваше да паркирам там, но случайно разбрах, че един осемнадесетгодишен футболен капитан паркира много скъпата си, много лъскава кола на първокласното място в студентския паркинг, най-близо до входа на училището и никой друг нямаше право да паркира до него, в случай че повредят скъпоценната му кола.
Факт, от който щях да се възползвам.
Навигирайки в пространството до вратата на Джънгук от страната на водача, нарочно паркирах под ъгъл, за да се уверя, че той няма да може да отвори вратата си, освен ако не мръдна.
- Те, сериозно. Трябва ли да го правиш? - Джени пропълзя по централната конзола и аз й помогнах да излезе от колата, тъй като не можеше да излезе от пътническата врата, благодарение на моите звездни умения за паркиране. След като тя излезе, наклоних седалката си напред, за да може Джимин да излезе отзад.
- Разбира се, че трябва. И само за да знаете, аз се качвам отпред на връщане. Краката ми са твърде дълги за тази задна седалка. - Джимин се протегна, пъшкайки.
Джени повдигна вежда.
- Ще видим.
- Може би ще бъда убеден...
Оставих ги на тяхната малка игра на флирт, като отворих багажника и извадих чантите на Джимин и моите, преди да заключа колата. Умът ми се насочи към играта - след това ще има време да се ебавам с Джеон. Сега трябваше да се уверя, че нашият отбор ще спечели.
- Хайде. Имаме мач да печелим. - Отидох до паркинга за посетители, за да се срещна с останалата част от екипа и двамата служители, които бяха там, за да надзирават. Единият беше г-н Марк, един от училищните учители по физкултура, а другият беше Джей Парк, човек от управителния съвет на академия Седжон, който преди беше полупрофесионален футболист. Джей допринесе за успеха ни през последната година или нещо повече, давайки ни съвети и трикове, които бе научил в дните си в младежкия отбор на Арсенал и след това като полупрофесионален играч.
