Uncover

•Глава 4•

-Моля?!?

-Найл.-повтори Бен.

Не му казах нищо повече. Излязох от сградата и отово влязох в джипа.

-Кога тръгваме?-мисля, че се опитва да ме изнерви още повече.

-Сега!

-А веднага ли се прибираме?-отново попита.

-Да, а сега млъкни, ако обичаш!-отвърнах му по-грубо, от колкото исках.

Замислих се...
Не можеше ли някой да намери дилъра и да го убие, измъчва и т.н.? Не, че не искам с Найл да е съберем, но ми се иска да не е заради смотаната задача от Бен. А и не знам дали той изпитва нещо към мен. Това в стаята ми не трябва да означава нищо.

-Някога влюбвала ли си се?

-Защо питаш?-попитах и аз.

-Опитвам се да водя разговор, както и да те опозная.

-Добре, а за въпроса ти-да, веднъж.

-Познавам ли го?

-Да.

-Ок, съмнявам се да ми кажеш името му, но поне ми го опиши.

-Малко по-висок от мен, секси тяло, сини невероятни очи и естествената му коса е кафява.-надявах се, че няма да се усети.

-А какво знаеш за него?

-Любимата му храна е "Nando's", пее невероятно, но много рядко и е едно от най-харесваните момчета в момичешката аудитория, и не само.-на последното се засмях, защото някои от гейовете открито го свалят.

-Преди колко време се влюби в ме...ъм, в него?

-Когато бях на 14 години.

-Обичаш ли го още?

-Добре, какви са тези въпроси. Нали искаше да ме опознаеш, а всъщност ме разпитваш само за момчето?!

-Искам да знам повече за теб! От години сме като братя с Хари, а почти нищо не знам за теб.-слава Богу, пристигнахме.

Отворих входната врата и с Найл извикахме „Прибрахме се", от което Хари се стресна и падна от дивана. Седнах на мястото на брат ми, а Ни-до мен.

-Ъм, Нат, трябва да ти кажа нещо.

-Кажи.

-Момчетата ще живеят с нас.-погледна ме леко уплашено.

-ОК.

-Моляте, не... Какво? Тоест ни не се ядосваш, не викаш, не чупиш нищо и не ми се сърдиш??

-Да.-отговорих и повдигнах рамене.

-Братле какво си направил дъс сестра ми и коя е тя?!?-попита го и всички без мен се засмяха.

-Нищо не съм ѝ правил, само я разпитвах, но на последния въпрос не отговори.

-И какъв беше той?-въпросите на Любопитен Томлинсън, дани и господа.

-Дали все още обича човека, в който се е влюбила, когато е била на 14.

-Ииииии....-почти извикаха всички момчета нетърпеливо, гледайки ме.

-Ако ви отговоря, ще се успокоите ли?

-ДАА!!!

-В такъв случай... няма да ви кажа!-изплезих им се и тръгнах нагоре по стълбите към стаята си.

Влязох вътре и се хвърлих на леглото. След няма и пет минути някой почука на вратата и влезе. Беше Лиам.

-Да ти помогна с нещо?

-Не, само искам да ми кажеш дали все още го обичаш.-усмихна ми се приятелски.

-И няма да ме питаш кой е?-бях учудена.

-Не, защото знам кой е!-шях да кажа нещо, но той прошепна „Найл" и аз само кимнах.

-Но не си му казал, нали? Не искам той да знае!

-Не, не съм му казал.

-Мерси Лиам, а сега...-отидох и отворих вратата и вътре паднаха Лари и Найл като пирамида.Честно казано се чудех дали не са заедно, но не съм се замисляла.-Защо подслушвате?

-Искахме да разберем кой е и дали още го обичаш.-казаха заедно и ме погледнаха мило.

-Единственият отговор, който ще ви кажа е да. Дори не сънувайте, че ви кажа кой е той.-Слязох долу и си сипах чаша вода.

Реших да отида в парка, но вече беше много късно.

Здравейте,
От следващата седмица смятам да качвам по две глави на седмица.
Харесва ли ви историята?