Uncover

•Глава 9•

-Ммм, мирише вкусно!-целунах я по бузата и я прегърнах.

-Ще ми помогнеш ли?

-С какво?-целунах я и очаквах да ми каже да подредя масата.

-Ще извикаш ли Лиам?-КАКВО?!?

-Защо Лиам?-раздразнеието ми ясно си личеше.

-Трябва да го питам нещо.

-Хубаво!-троснах ѝ се и излязох като отидох в хола.-Гаджето ми те вика!

-Добре.-стана и отиде в кухнята.

*Г. Т. Лиам*

Отидох в кухнята при Нат и я видях да се усмихва доволно.

-Стана!

-И какво каза?

-„Гаджето ми те вика!"-опитах се да докарам гласа на Найл и двамата се засмяхме.

-Не предполагах, че ще ревнува толкова много.

-Той те обича!

-Какво?!?

-Така е! Обича те!

-Н-но...ние не сме си го казвали.

-Това не означава, че чувствата ви не са еднакви, а и действията също показват чувствата, макар и без думи. Освен, ако ти не го обичаш.-погледнах я преценяващо.

-Разбира се, че го обичам, но...-беше на средата на изречението, когато Найл влезе.

-И аз те обичам, но играта ти беше гадна.-Отиде до нея и я прегърна.

Бяха сладки заедно, но не исках да им досаждам и излязох от кухнята. Не отидох при Луи и Хари, а влязох в стаята си. Извадих си телефона.

-Ало, Лиам.

-Хей.

-Събраха ли се?

-Да! Не мислех, че и тя го харесва, но това беше добре.

-Да, плана върви добре. Скоро трябва да говоря с Бен. Все пак Нат трябва да разбере Нат каква е.

-Добре, аз ще затварям, защото ще се усъмнят. Междудругото, набързо, как си?

-Тук не е чак толкова лошо. Мерси, че спомена за Улвърхемптън, въпреки че се чудех между това и да остана в Лондон. Не, че сега не съм, но...

-Чакай, какво?!?

-Да, сега съм в Лондон. Ще се срещна с Бен и ще решим какво ще правим.

-ОК, аз ще затварям.

-Чао.-и връзката прекъсна.

Слязох долу и видях, че всички се бяха настанили около наредената маса.

-Къде беше? Точно щях да идвам да те викам.

-Говорех с един човек.-погледнах към Хаза и Лу и те разбраха за кого става дума.

Навечеряхме се и решихме да гледаме филм. Избрахме „Страстите на Дженифър"

*Г. Т. Найл*

Филма беше странна комбинация между комедия и хорар. На страшните части Нат се сгушваше в мен. Когато филма свърши решихме да си лягаме.

*След две седмици*

Нат се държеше странно. Постоянно изчезваше и понякога се връщаше посреднощ. Знаех кога се прибира, защото вече бяхме в една стая.

Знаех го, но все пак малко се съмнявах, че не ми изневерява. Замислих се дали е така, но тогава си припомних за кого става дума и знаех, че може да прави всичко друго, но тя ме обича и не би ми изневерила.

Другата глава ще е с малко закъснение, но ще я кача тази вечер.
Обичам ви :* :* :* :*