Uncover

•Глава 10•

*Г. Т. Найл*

Днес отново Нат изчезна и се чудя защо. Искам да разбера къде ходи, за да се убедя, ме не е с друг.

Реших да я проследя, но първо трябваше да съставя план, така че да не ме види. От части се страхувам от това, което може да видя но исках да убедя себе си.

Заедно сме почти месец и ще е гадно, ако си нямаме доверие, дори за този кратък период. Все пак е сестра на Хари, а родителите им са ги учили да бъдат честни. Не ги познавах, но Хаз ми е говорил за тях и колко щастливо семейство са били преди възрастните Стайлс да починат и той да поеме попечителството над Нат.

Искаше ми се да помоля момчетата за помощ, за да разберем заедно, защото Хари ѝ брат, а и бие четиримата сме си като братя, но реших това да го направя сам. Това, за сега, беше само между мен и Нат.

Сутринта се събудих точно, когато тя излизаше от банята и беше само с една бяла кърпа. Облече си набързо черен клин, сива тениска, черно кожено яке и черни ботуши с ток и си оправи косата.

-Добро утро! Обичам те, но трябва да тръгвам!-целуна сме и излетя от стаята.

Облякох се набързо, целия в черно, оправих си набързо косата и излязох след нея. Точно потегляше с колата си, затова бързо се качих в моята. Спазвах дистанция и я следях.

Пътят не ми беше познат, но тя спря пред един склад. Паркирах, така че колата да не се вижда и видях как влиза в склада.

След около половин час няколко бронирани джипа с надпис „FBI" спряха пред склада. Какво, за Бога, става. Нат не е дилър! Нали?!?

Секунди по-късно си отговорих на въпроса, когато тя излезе и държеше двама едри мъже закопчани с белезници и ги бутна към джиповете.

Нат се качи в колата си и отново тръгна, както и аз след нея.

Пое по, очевидно, скрит път, който не познавах, но разбрах къде сме, когато спря пред голямата сграда.

Тук ме остави да я чакам, малко преди да се съберем. Както и да е...

Отново я чаках почти час, и когато се върна бързо се качи в колата си и отпраши.

Реших да се прибера, но преди това щях да мина през единственото място в града, където продават от любимата ми пица, затова си взех 15 кутии. Не ми се разхождаше всеки ден до тук.

Когато се прибрах, видях всички да седят на дивана и по земята гледайки втренчено в една точка.

-Какво става?-очевидно ги стреснах, защото всички подскочиха, а Нат ми се хвърли на врата.

И аз я прегърнах, защото когато видях онези мъже уплаших за нея и сега се радвах, че е добре.

-Ти си добре!-Каза след като ме огледа

-Ъм...да, защо да не съм?

-Няма те от 4 часа, не си вдигаш телефона, GPS-ите на телефона и колата ти не работеха и не знаехме къде си.-каза бързо Нат и ми трябваха няколко секунди, за да възприема точно какво мк каза.

Исках да я питам какво правеше в онзи склад с мъжете и „FBI" и високата сграда, но първо трябваше да останем сами...

Хей,
Снощи докато я напиша стана късно, а днес се събудих по-рано и тази глава може да е като изненада за някои от вас :D
Обичам ви :* :* :* :*