Uncover

•Глава 16•

*Г. Т. Лиам*

Имахме да си говорим за много неща. Нямах търпение да го видя.

Бяхме се разбрали да се чакаме в една пицария. Явно аз бях пристигнал първи затова запазих една по-отдалечена маса. Сервитьора дойде, но му казах, че чакам още някой. Той ми допада вода в една чаша и изчезна. Точно тогава получих съобщение.

*Пред пицарията съм. Къде си?*

*Вътре на една по-отдалечена маса. Чакам те ;)*

След горе-долу две минути се появи. Превърнахме се. Когато се отдалечихме, седнахме по местата си, избирайки. Сервитьора дойде, взе ни поръчкитеиотново изчезна.

-Е, как си?-започна той.

-Ъм, д-добре. Исках да ти кажа нещо.

-За връзката на Найл и Нат ли?

-Не, за нещо друго...-погледнах в страни.

-Хей.-погледнах го.-Най-добри приятели сме, можеш да ми кажеш всичко.

-Относно това с приятелството...-тойме погледна странно и отдръпна ръката си, която беше на половина върху моята.-аз... Не знам как точно да го кажа. От известно време аз имам...така да се каже...чувства към...-погледна ме любопитно.-...теб!-прошепна и погледнах надолу към ръцете си.

Известно време Зейн не каза нищо. Надигнах внимателно глава. Гледаше настрани и очевидно се беше замислил. Беше ми интересно за какво мисли и исках да разбера какво точно е мнението му за това, което казах.

Донесоха пиците и колите, които поръчахме, но той все още не помръдваше.

-Зейн.-казах тихо и чак тогава ме погледна отново.

-Нека да се наядем, след това да отидем в нас или у вас и ще ти кажа нещо.-погледа му сякаш ми заповядваше да се съглася.

-Добре.-така разговора или опита за такъв приключи.

След половин час и двамата бяхме готови. Не си бяхме казали почти нищо и имах чувството, че това ме изяжда жив.

Качихме се по колите си и тръгнахме към неговия апартамент. Паркирахме пред блока. Когато стигнахме до неговия етаж, той отключи вратата и двамата влязохме. Аз седнах на дивана, а той отиде в кухнята.

Когато се върна носеше две чаши с вода и седна до мен.

-Е, готов ли си?-попита ме, а на устните му имаше лека усмивка.

-За какво?-попитах го леко колебливо.

-За това, което ще ти кажа, относно това, че имаш чувства към мен.-аз само кимнах. Точно в този момент не можех да се доверя на гласа си.-Истината е, че...и аз имам чувства към теб.

-Т-ти и-имаш чув-вства к-към м-мен?-не можех да овладея гласа си.

-Да.-каза и се изчерви. Не можех да си представя нещо по-сладко.

-Много си сладък като се изчервиш, но няма да го казвам отново, защото ставаш още по-червен.-засмях се, а той се намръщи с все още червени страни.

-Искаш ли довечера да отидем някъде...само двамата?-усмихна се леко перверзно.

-Зейн Малик, да не би да ме каните на среща?-попитах „учудено".

-Как посмяхте да си го помислите господин Пейн?-отвърна ми със същия тон.

-Къде ще ходим, ако, разбира се, ваше величество не иска да ме изненада?-продължих.

-Всъщност искам да бъде изненада. Ще тръгнем към 7:30 p.m.

-Сега е 4 p.m., значи след три часа и половина. Аз ще се прибирам.

-Не, недей...

Здравейте,
Съжалявам, ако има читатели, които не четат слаш.
Ако имате някакви въпроси за историята и като цяло, моля пишете на лс.
Надявам се главата ви е харесала...
Обичам ви :* :* :* :*