Uncover

•Глава 13•

Перверзна част
Движех ръката си бавно нагоре-надолу по дължината му, а той не спираше да стене. Приближих главата си и леко облизах върха. Бавно поемах дължината му и се надявах да му харесва. Погледнах го. Гледаше ме с огромно желание, а аз направих мили очички. Когато за пореден път бях до главичката му се спрях и езика ми мина няколко пъти по отвора му.

-Нат, а-ако прод-дължав-ваш т-така ще-е св-свърша-а!-каза ми, а аз забързах движенията си и скоро усетих как свършва, но ерекцията му не спадна.

Той се усмихна и отново ни обърна, така че да съм под него. Целуна ме и усетих как дължината му навлиза в мен. Бавно влезе целия, но не усетих болка. Усещах само удоволствие. Отвръщах страстно на целувките му и заключих краката си на кръста му. Той прие това като знак и забърза темпото.

И двамата стенехме неудържимо и скоро усетих общия ни оргазъм. Найл излезе от мен и легна на леглото като ме придърпа към себе си. Зави ни и така сме заспали.
Край на перверзната част

*Г. Т. Хари*

Не мога да повярвам! Как си спомня и защо подхваща темата пред него?

Бяхме в парка и се разхождахме, а аз се бях замислил защо Нат и Найл бяха сами, но не исках да си представям какво може да правят. Знаех, че той е първото ѝ гадже и не исках да я нарани. Разбира се, не исках никой да я нарани, но първата любов не се забравя и не исках да страда заради него. Плюс това, ако той скъса с нея и я нарани-ще трябва д остана само с двама най-добри приятели.

-Бях се отнесъл в мисли, но когато погледнах към Луи и Лиам, теме наблюдаваха и честно казано малко се стреснах. Защо трябва да се държат така? И аз не искам да повярвам, че съм спал с Лиам, но... Чакай малко! Ние бяхме облечени! Значи не сме правили нищо!

-Ъм, Лиам, трябва да спомена нещо.-казах на него, но и двамата ме погледнаха очудено.-Не сме спали заедно.

-Как разбра?

-Бяхме облечени, в стаята нямаше следи, а чаршафите си бяха, ами...не като след секс.-накрая се засмях, а те си отдъхнаха.

След цялата неловка тишина решихме да се прибираме. По изражението на Луи не можех да разгадая нищо. Не го разбирах, защото преди само с един поглед разбирах какво му има и как се чувства, но днес...дори и да виждах отчаянието, надеждата и радостта в очите му, не знаех какво минава през ума му. Доколкото знам не е би или хомосексуален, но винаги има вероятност да не ми е казал нещо. Но, ако не ми е казал, че е гей, това значи ли, че може да има чувства към мен?

Отново се бях замислил и не усетих кога сме се прибрали. Веднага се качих и влязох в моята стая, но след няма и пет минути, Нат почука на вратата и я открехна. Когато влезе изглеждаше сякаш до сега е спала.

-Какво ти има?-приближи се и седна до мен като ме прегърна.

-Ще ме намразиш ли, ако ти кажа, че не съм точно такъв, какъвто, може би, очакваш.

-Ако говориш за това, че си влюбен в Луи, няма проблем. Винаги ще си останеш моя по-голям брат, който обичам безрезервно.

-Наистина ли?-попитах невярващо, а тя кимна.-Много те обичам сестричке!

-И аз много те обичам. За мен няма значение дали харесваш момичета или момчета. Важното е да си щастлив!-целуна ме по бузата.

Имам най-страхотната сестра! Не мога да си мечтая за по-добра!

Пресегнах се и аз да я целуна, но видях смучка на врата ѝ. Веднага разбрах какво са правили с Найл. Малко се подразних, но щом се чувства щастлива... Реших да се правя на ядосан.

-Какво е това?-Тя се вцепени и ме погледна уплашено.

-К-Кое?

Здравейте,
Малка промяна в плана...
Третата глава ще я кача утре, защото искам да ви кажа нещо, а не искам бележката да става дълга.
Имам един въпрос:
Как бихте реагирали на мястото на Нат, ако брат ви или сестра ви(ако имате) ви кажат, че са гей/лесбийка?
Моля отговорете в коментарите или на лично...
Обичам ви :* :* :* ;*