Uncover

•Глава 8•

На сутринта се събудих в прегръдките на Найл. Спомних си какво направих снощи и ме хвана срам.

Станах внимателно, взех си чисто бельо и кърпата и влязох в банята.

Изкъпах се като през цялото време си мислех за снощи.Когато излязох видях, че Найл е буден. Явно и той ме забеляза.

-Ако дръпнеш щорите и заключиш вратата, няма да има нужда да си обличаш нищо.-прато ми перверзен поглед, а аз извъртях очи. Отворих гардероба си, така че Найл да не ме вижда и започнах да се обличам. Избрах бели скъсани на коляното дънки, черни Vans и бяла блуза, на която пише „Only you can break your heart!".

Когато бях готова се показах на Найл, който ме гледаше като извънземно.

-Наистина, не е нужно да излизаш!-оглеждашеме безсрамно и облизваше устни.

-Хайде Ромео, да тръгваме!

*Г. Т. Найл*

Снощи беше странно, но и хубаво в същото време.

Когато се събудих видях, че съм в стаята ѝ и леко се усмихнах. Водата от банята спря и Нат излезе увита с една бяла кърпа. Сериозно, може ли да изглежда по-секси? Оглеждах я и изобщо не ме беше срам от това.

-Ако дръпнеш щорите и заключиш вратата, няма да има нужда да си обличаш нищо.-погледнах я перверзно, а тя извъртя очи.

Отиде до гардероба и остави една от вратите, така че да не мога да я гледам.

Облече се и, когато я видях...нямам думи. Само се молех „малкия Найл" да не се „събуди".

Когато влезем в двора, трябва или да избода очите на всички момчета, или да я придърпам повече към себе си. А защо не и двете?

Качихме се в колата. Пътя беше тих, но когато и да погледнех към Нат, тя винаги ме гледаше. Чудех се какво мисли.

Когато паркирах и слязохме от колата се хванахме за ръце. Всички погледи бяха насочени към нас. Имах чувството, че момичетата ще я убият, а момчетата ще ѝ се нахвърлят. Пуснах ръката ѝ само за да сложа своята на рамото ѝ, а тя веднага сложи своята около кръста ми.

Влязохме в сградата и се разделихме. До края на часа не стана нищо интересно. През междучасията бяхме петимата, а през някои часове се засичах с момчетата.

Когато се прибрахме всеки влезе в стаята си.

Няколко часа бях там и мислех над всичко случило се наскоро. Как толкова бързо с Нат от просто познати се превърнахме в нещо повече. Защо, след като се прибрахме и разказах на момчетата тя какво ми каза за „тайната си любов", не спрях да се усмихвам? Не може да съм толкова влюбен, нали?

Главата ме заболя от всички мисли, които се въртяха в главата ми и реших да сляза долу.

Всички бяха в хола и седяха на дивана, освен Нат.

-Къде е Нат?

-В кухнята съм!-извика и аз отидох при нея, а тя готвеше спагети.

-Ммм, мирише вкусно!-целунах я по бузата и я прегърнах.

Здравейте,
Съжалявам, че миналата седмица качих само една глава, затова ще се опитам да кача още две до 10:30 часа тази вечер.
Обичам ви :* :* :* :*