Uncover

•Глава 15•

-Аз... Не искам да се разделяме! -заявих, сълзите по лицето ѝ се умножиха, но поне вече имаше и красива усмивка.

-Наистина ли?- попита невярващо.

-Да! Обичам те и не искам да се разделяме. Вярвам ти, че ме обичаш.-казах ѝ, а тя ми се хвърли на врата.

-Толкова много те обичам!

-И аз те обичам!-отвърнах и се целунаме.

*Г. Т. Нат*

Не мога да повярвам, че не се разделихме. Сега оставаше да разбера дали ще каже на брат ми и момчетата, но щях да го питам утре.

Продължихме да се целуваме. Отидохме към леглото ми, но чухме вратата да се отваря и бързо се отделихме един от друг. Слава Богу, беше входната врата. Бързо се пооправихме и слязохме долу.

Хари, Луи и Лиам бяха седнали на дивана. Найл забеляза това и ме дръпна да седна в скута му. Усетих ерекцията му и започнах леко да се поклащам, но той ме хвана за бедрата.

-Веднъж вече го направи, няма да позволя да го повториш!-прошепна.

Отново се опитах да се движа, но той ме хвана по-здраво. Не ми позволи да се движа, но не спря да целува врата ми.

-Спри, по дяволите!-прошепнах му, но той не спираше.

Исках или да спре, или да се качим в стаята ми и да продължим започнатото. Извадих си телефона, набързо написах в бележките „Престори се, че ти показвам снимка на момиче, което целуваш...", изчаках няколко секунди и станах.

-Найл, обясни ми това!-извиках и му показах бележката.

-Не е това, което си мислиш!- изглеждаше сякаш говореше сериозно.-Може ли да поговорим горе?

-Хубаво!-казах злобно и тръгнах по стълбите.

Влязохме в стаята ни и започнахме да се натискаме.

*Г. Т. Хари*

-Само аз ли смятам, че това беше сценка?-попита Лу.

-Не...

-Аз също мисля така, но трябва да изляза.-обади се Ли.

След като го каза се качи нагоре по стълбите, след няколко минути слезе с черното си кожено яке и излезе.

-Мисля, че трябва да поговорим.-Луи се стъписа и ме погледна леко уплашено.-Защо се държиш толкова странно?

-Не се държа странно, ти се държиш странно!-изгледах го с поглед „Не на мен тия" и той въздъхна.-Какво искаш да знаеш?

-Държиш се странно... Вече не ми споделяш. Ако вече не искаш да сме най-добри...-прекъсна ме.

-Искам, тоест не искам да сме точно най-добри приятели, ами...офффф, трудно е.

-Ако не можеш да го лажеш, го направи.-окуражих го и се молех да е това, за което си мисля.

-Добре, но ми обещай, ако не стане нищо, да си останем в такива отношения, както до сега.

-Добре, обещ...-докато се усетя устните му бяха върху моите.

Първите няколко секунди не реагирах и той започна да се отдръпва, но аз хванах врата му и го приближих повече към себе си. Когато се отделихме и двамата бяхме с усмивки на лице.

-Т-ти...а-аз...-Лу заекваше.

-Сладък си, когато заекваш...-засмях се.-И ако се чудиш-да, харесвам те.

Отново се целунахме. Обожавах целувките му. Бяха толкова нежни и красиви, но в същото време-пълни с желание. Не можех да му устоя, а и не се стараех.

*Г. Т. Лиам*

Излязох бързо и тръгнах към центъра. Трябваше да се видим. Много ми липсваше. Имахме да си говорим за много неща...

Здравейте,
Съжалявам, че не качих миналата седмица....
Другата глава ще я кача до неделя, в процес на писане е...
Кого мислите, че чака Лиам?
Обичам ви :* :* :* :*