Uncover

•Глава 6•

Не мога да разбера какъв е този навик на момчетата да подслушват точно на моята врата!

-Да знаете, че ще звукоизолирам стаята си!

-За да може с Найл да се усамотявате нали?-каза с мазна усмивка.

-ЛУИ!!!-всички извикахме след казаното.

-Хоран, внимавай какво правиш!-предупреди го заплашително като в края на изречението ме погледна.

-Ще я пазя повече и от храната си!-заяви и ме целуна.

-Хайде спрете. Стига толкова!-брат ми ни избута и направи опит за наципена муцунка, но на мен ми стана смешно и се разсмях, а след мен и другите.

За днес никой нямаше задачи и бяхме свободни. Решихме да отидем на лунапарк. Всички се облякоха като на мен естествено ми отне малко повече време.

-Нат, слизай вече! Бавиш се повече и от Зейн!

Слязох бързо и погледнах Хаза.

-Къде е той междудругото? Така и не ми каза.

-Просто вече живее извън града.-усетих, че мелъже, но просто не ми се занимаваше, казах едно 'Добре' и тругнахме.

Разбира се, аз и Найл бяхме в една кола. Хари искале да е при нас, но с малко помощ от Луи, го убедихме да сме сами.

През почти целия път до лунапарка си говорихме и слушахме музика. На няколко песни, с малко късмет, го убедих и той да пее с мен.

Когато пристигнахме веднага тръгнахме към щандовете със захарен памук. Докато мъжа го правеше, забелязах мястото за стрелба и печелене на плюшени играчки.

-Искам играчка!-заявих и момчетата тръгнаха на там. Всички искаха да ми спечелят най-голямото коте, което беше и най-голямата плюшена играчка. Накрая се оказа, че Лиам е най-добрия стрелец, а Найл и Хари се разсърдиха.

-АЗ ИСКАХ ДА Я СПЕЧЕЛЯ!-извикаха и двамата едновременно.

Аз тръгнах към Найл, а Лу вече беше при Хари.

-Стига де, не се цупи!-целунах го леко.-Няма значение кой е спечелил играчката. По-важното е кой обичам, кой прегръщам, кой целувам и кой е до мен!-казах му и видях как се усмихва.

-И аз те обичам!

-Наистина?

-Наистина!

-Хей, влюбените!-извика брат ми.

-Кой го казва! Половината от Лари!

-Половината от какво?

-Лари. Хари+Луи или Луи+Хари.

-И защо да сме Лари?-попита най-накрая и Луи.

-Защото ще сте сладки заедно! И междудругото измислих такива общи имена за всички.

-Така ли? И защо?-попита ме тихо Найл.

-Защото искам, а и по едно време мислех, че поне двама от вас ще се съберат. Не, че е късно де...-последното го прошепнах на себе си.

Беше обяд и Найл вече ме побъркваше. От както бяхме слезли от виенското колело не беше спрял да повтаря колко е гладен. С момчетата се чудехме къде да отидем да ядем. Бяхме между Subway, McDonald's и Fill's donuts. Найл естествено реши и от трите. От Subway си взе два тридесет сантиметрови пуешки сандвича с всичко; от McDonald's-три големи макменюта и два сладоледа и от Fill's donuts си взе пет понички-две с горски плодове и три с шоколад.

Аз и останалите си взехме по един 15 сантиметров и една поничка. И Найл пак изяде всичко преди нас. Как не надебелява?

Решихме вече да се прибираме, защото гаджето ми каза, че още е гладен.

Здравейте,
Тази глава е малко по-къса и се извинявам, за което.
Знам, че се получи скучна, но ще се опитам следващата да е по-интересна. :)
Обичам ви :* :* :* :*