Uncover

•Глава 17•

*Г. Т. Нат*

Излязох от банята само по хавлия, а Найл още стоеше гол на леглото. Отидох до гардероба и си сложих черно бельо, черни дънки и бяла свободна риза. Останах боса, но както и да е...

Легнах отново при Найл. Той ме погледна и задържахме погледите си. Седяхме така доста време, просто се наблюдавахме. Никой не казваше нищо, но и не беше нужно-погледите ни издаваха всички чувства. Виждах в очите му, че ме обича и се надявах и той да вижда същото.

*Г. Т. Луи*

Разхождах се из улиците на Лондон и мислех над наскоро случилите се неща. Не мислех, че Хари също е гей. Не вярвах, че и той ме харесва, но когато се замисля не си представям двама ни като нещо повече от приятели.

Бях се замислил и не усетих как се спъвам в нещо. Паднах, но ме заболяха малко само дланите. Огледах се, за да видя в какво се спънах и забелязах момиче. Явно и тя беше паднала, но имаше рана на коляното, и макар че бях на няколко метра от нея, видях, че глезена ѝ беше подут. Огледах я и забелязах, че имаше права кафява коса, вързана на опашка и най-невероятните кафеви очи, които съм виждал.

-Хей...-тя ме погледна.-...извинявай, че се спънах в теб! Заболя ли те?

-Не, всъщност аз трябва да ти се извиня. Спънах се и паднах, но когато минаваше не си дръпнах крака, така че аз съм виновна.

-Явно си доста твърдоглава и с теб трудно ще се разберем. Между другото аз съм Луи, а твоето име е...?

-Даниел. Приятно ми е!

-И на мен. Кракът боли ли те?

-Всъщност, да, но ще се оправя.

-Не може трябва да отидеш до болница. Ще те закарам, а после ще дойдеш в къщата ни!

-Ни?-погледна ме очудено.

-Да. Живея с тримата си най-добри приятели и сестрата на единия от тях.

-Добре.-помогнах ѝ да се изправи.

Бавно тръгнахме към колата ми, която беше пред къщата, добре че парка беше близо.

Помогнах ѝ да слезе. Отидохме на рецепцията и там ни казаха къде има свободен лекар.

Прегледаха я, промиха раната на коляното ѝ и ѝ бинтоваха крака. Казаха, че е изкълчен и трябва да ограничи действията си до минимум за три седмици.

Отново влязохме в колата. По пътя си говорихме и малко се опознахме.

Когато влязохме четири погледа се насочиха към мен.

-Хора, това е Даниел, запознахме се днес. Дани, това са Хари, Лиам, Найл и Нат-сестра на Хари и гадже на Найл.

*Г. Т. Дани*

Стори ми се странно, че Нат живее с четири момчета, но това не беше най-странното. Хари гледаше Луи по странен начин. Погледа му беше върху мен, Луи и ръката му, която беше около кръста ми.

Очите му казваха „обичам те" и „ще те убия". Подразбираше се кой гледаше с тези погледи. Реших да не го дразня повече и се отделих от Луи, но глезена ми се 'обади' и замалко да се сближа с пода, но той ме хвана. Сложи ме да седна на дивана и се настани до мен.

-Проблем ли ще е, ако остане тук за две-три седмици, докато крака ѝ се оправи? Може да е в моята стая, ако няма други свободни.

Гледах надолу, защото ме беше срам. Всички се бяха втренчили в мен. Реших да вдигна главата си като срещнах погледа на Нат, която беше седнала в Найл. Добре че бързо запомнях имена.

-Аз нямам нищо против.-казаха едноврегменно Лиам и Найл.

-Аз също. Хари?-Нат погледна брат си.

-Да, съгласен съм.-каза бързо.

Здравейте,
Съжалявам за закъснението. За тази седмица няма да има друга глава, но следващата ще пусна една двойна.
Надявам се тази да ви е харесала...
Обичам ви :* :* :* :*