Jimin: Two Halves [СПРЯНА]

Prologue

Слушах радиото и пишех поредното домашно. И това е един от онези моменти, в които просто се чудиш защо си жив. И защо си пропиляваш живота, когато си късметлия, че все още да можеш да дишаш. Камъните, например, никога няма да разберат какво е да живееш. Но няма да разберат какво е да пишеш домашни...

Искам да съм камък.

Загледах се в лявата си китка. Там отново блестеше онзи полумесец, който имах от раждането си.
О, да не си помислите, че съм с нещо по-специална, че съм от онези със способностите, че мога да летя или да виждам в тъмното. Не. Тук всички имахме такива. Под тук разбирайте планетата.
Всъщност всеки един от нас се ражда с полумесец, който се запълва напълно (пълнолуние да го наречем, въпреки че никой не го нарича така. Всички му казват Ками), когато човекът срещне любовта на живота си. Романтично, нали? О, но не спираме до тук, дами и господа! Има още блудкави детайли.
Още от момента на раждането полумесеците започват да се притеглят един друг и така се извъртат нещата, че по най-бързият начин двамата "влюбени" се събират. И затова повечето ми съученички отдавна вече бяха надянали годежните пръстени.
И ето ме тук, с цялата си красота, Мей .... вече на 17 и все още не срещнала принца. Аз бях буквално единствената в цялото ни училище, която все още бе с полумесец. Не е ли супер?! -.-"
Нашите вече се примириха, че момчето ми го е блъснал автобус и, че завинаги ще си живея с тях. А и, че ще останат без внуци (защото не можеш да имаш деца от друг).

И всеки ден трябваше да търпя малоумните подмятания на съучениците ми относно това.

Да, определено предпочитам да съм камък.
----------------
Хей!
Това е история, която наскоро ми хрумна и нямах търпение да споделя с вас (дори не си дочаках корицата) ~
Надявам се да ви хареса~
I'll give my best ♡