Е това беше... той ме предизвикваше... РОУЗ, КЪДЕ СИ? КАКВО ДА ПРАВЯ СЕГА?!Хайде Мей, мисли! Какво ти каза тя- да се държа както Джимин се държи с момичетата, които сваля.
Значи трябваше да мисля като него... но защо в тази ситуация щеше да има двама Джимин?! Та един идиот не беше ли напълно достатъчен? И какво, ако накрая се окаже, че аз съм по-добрият Джимин? Трябваше да остане само един, нали? Това значи ли, че ще трябва да го убия?!
Стига, стига, стига!
КАКЪВ БЕШЕ ПЛАНА? а да.Джимин би застанал отгоре на момичето и би започнал да й говори нецензорни неща... Но аз съм по хавлия. Нямаше как да стане... ок, план Б. Импровизация.
Направих няколко крачки и седнах на ръба на леглото. Загледах се в очите му и протегнах лявата си ръка към корема му, който той така небрежно не бе завил с чаршафа. Поех дълбоко дъх и започнах да правя малки осмички върху кожата му. Игнорирах руменината по бузите си и казах възможно най-спокойно:
- Бъди добро момче и ми го върни.
И веднага се намразих, че изръсих нещо подобно. Ооо, Мей, ти си ненормална...
Реакцията на Джимин се изразяваше само в едно просто вдигане на вежда и малка усмивка. След малко той хвана ръката, рисуваща по плочките му, и другата ми ръка, която придържаше кърпата, и ги дръпна към себе си, принуждавайки ме да се приближа много до него. Толкова, че усещах дъха му по моята още мокра от душа кожа.
- Да не би...- започна той бавно- да каза нещо като...
Не го слушах особено, защото цялото ми внимание бе насочено върху кърпата, която нищо не я държеше. Беше въпрос на време да падне. И виж тогава щеше да стане епично.
- Добро момче?- продължи той най-накрая.- Трябва да призная, че ме изненадваш.
Опитах да изтръгна една от ръцете си, но не успях. А хавлията вече наистина щеше да спре да ме покрива. Започнах да се паникьосвам. А той нарочно забавяше думите си. Сякаш и той чакаше това, което щеше да се случи скоро...
- Не, че не ми харесва, но някак не е твой стил.- продължи той монолога си. Отново се опитах да издърпам ръката си, но без успех. - А сега ти бъди добро момиче и се загърни.
С тези думи той ме пусна и аз веднага закрепих кърпата и станах от леглото. Какво ... зло създание е този човек...
YOU ARE READING
Jimin: Two Halves [СПРЯНА]
Fanfiction❝- Възхищавам ти се.- прошепнах.- Преживял си много и все пак се държиш. - Повярвай ми, няма на какво да се възхищаваш... Усмихнах се леко, а погледът ми се насочи към разрошената му коса. - Ако виждаше това, което аз виждам в теб, щеше да разбереш...