- Ето ви!- викна то и се усмихна със странната си усмивка. Побиха ме тръпки.- Джимин!-казах задавено. Той се огледа, изкрещя "бягай" и хукна. Опитах се да го последвам, но Крийчър ме спъна и забих нос в плочките. А Джимин продължаваше да тича. Той ме изостави.- Джимин-а, чакай!
Но той дори не се обърна... Това беше края. Бях в ръцете на духчето. Мъртва съм.
То се приближи до мен и отново се усмихна. А аз не можех да помръдна.
- Знаете ли колко ви търсих? А след това, което ми сторихте, ще се наложи да стана по-строг с вас.
Засмях се насила. Прозвуча леко като давене.
- Е защо така с лошо? А ние толкова те харесваме! Виж се какъв си чаровен! И тази препаска подчертава... ъм ... очите ти.
Той ме изгледа изнервено.
- Не съм създаден, за да съм красив, а за да показвам пътя на младите, решили да своеволничат.-обясни ми той. Изглеждаше горд да изпълнява тази длъжност.
Престорих се на замислена.
- Значи... ти си стар и мъдър... нещо като романтична версия на Йода? Така ли би трябвало да изглеждаш? Защото май нещо на цвят не са те докарали.- казах и се засмях на собствената си шега.
Той изглеждаше изнервен. Лицето му беше червено, а окото му играеше.
- И си по-грозен от него... - продължих- да не би да са те изпуснали по стълбите, когато си бил малък? Или това е болна тема и по-добре да не питам? И майка ти ли беше толкова гроз-
- МЛЪКНИ!-кресна той. Това ме стресна и подскочих.
- Просто се шегувах. Леле, успокой се, ще ти излязат бръчки.
- Не, това беше, не мислех, че ще се наложи да стигам до тук, но вие ме принудихте. - той дръпна рязко китката ми и докосна Ками. Усетих как ме пронизва студ на същото място. Опитах се да си измъкна ръката от хватката му, но той ме държеше прекалено силно. Проклето силно дребно духче.
- Ау .-казах когато той най-накрая ме пусна. Погледнах Ками. Изглеждаше различно. Вече не светеше цялото кръгче, а само част от него и, както и да го гледах, тази част ми приличаше на ключ. - Какво направи?!
- Това е заключваща магия. Иначе казано- няма да можете да се отдалечавате един от друг на повече от 50 метра. Ще се задейства утре сутрин. Не ми благодари.- каза то и се усмихна злобно.
YOU ARE READING
Jimin: Two Halves [СПРЯНА]
Fanfiction❝- Възхищавам ти се.- прошепнах.- Преживял си много и все пак се държиш. - Повярвай ми, няма на какво да се възхищаваш... Усмихнах се леко, а погледът ми се насочи към разрошената му коса. - Ако виждаше това, което аз виждам в теб, щеше да разбереш...