- I hate you! Woo naega micheo
naege neoran jiteun hyungteoman nama jiul sudo eopge mandeureo
naega micheo! - пеехме с Хоби и честно казано, съжалявах Джимин. Той беше прекалено съсредоточен в пътя, за да се присъедини към нас. Но за това пък ние с Хосеок се стараехме да предадем настоението си и на него.Не се бях забавлявала толкова много от поне месец.
- Аmureochi aneun pyojeong- продължи Хоби, а аз се включих почти крещейки в следващото изречение- Baby, won’t you stop?!
Но в следващия момент Джимин ядосано удари кормилото. Отново. Пресегнах се и намалих музиката.
- Пак ли сбъркахме пътя?- попитах с гузна усмивка.
- Не мога да разбера как е възможно половината град да е разкопан и за няма начин да мина по този път! Що за абсурд?!
- Ако не можем да стигнем там където искаш, защо просто не отидем другаде?- предложих, а Хоби закима с глава. - Ще си прекараме добре и ако отидем в парка. Или при езерото!
Джимин отби и спря колата. Прекара пръсти през косата си ядосано.
- Айш... защо всичко се разпада...
Прехапах устни. Той изглеждаше вбесен, но не го винях, каква бе логиката да разкопават целия град толкова внезапно...
- Нищо не се разпаднало! Имаме Хоби, имаме свободно време и най-важното- имаме храна!- обявих аз и се усмихнах. Джимин издиша шумно и се обърна към мен. Малка усмивка се бе разляла на устните му.
- Ти и твоето отношение към храната...- измрънка си той като направи обратен завой.
Хоби се засмя отзад и стисна рамото ми.
- Няма да забравя как ме посещаваше в болницата и ми носеше сладки и бисквити, половината от които изяждаше ти докато си говорихме.
Закрих лицето си с ръце от неудобство. Още ли помнеше това?
- Голямо си прасе, Мей.- обяви Джимин с престорено назидателен тон.
- Я! Ако не шофираше такъв щях да ти ударя...- заплаших го и заметнах драматично коса.
- Ей! Трябва да уважаваш по-възрастните!- отново ми се скара Джимин.
- Айш.. какво уважение си заслужил, а?- викнах, скръствайки ръце.
- ЕЙ! Не се карайте! БИЙТЕ СЕ!- извика Хоби изведнъж. Можех да видя мазната му усмивка в огледалото за задно виждане.
YOU ARE READING
Jimin: Two Halves [СПРЯНА]
Fanfiction❝- Възхищавам ти се.- прошепнах.- Преживял си много и все пак се държиш. - Повярвай ми, няма на какво да се възхищаваш... Усмихнах се леко, а погледът ми се насочи към разрошената му коса. - Ако виждаше това, което аз виждам в теб, щеше да разбереш...