XXXI

1.2K 174 91
                                    


- I hate you! Woo naega micheo
naege neoran jiteun hyungteoman nama jiul sudo eopge mandeureo
naega micheo! - пеехме с Хоби и честно казано, съжалявах Джимин. Той беше прекалено съсредоточен в пътя, за да се присъедини към нас. Но за това пък ние с Хосеок се стараехме да предадем настоението си и на него.

Не се бях забавлявала толкова много от поне месец.

- Аmureochi aneun pyojeong- продължи Хоби, а аз се включих почти крещейки в следващото изречение- Baby, won’t you stop?!

Но в следващия момент Джимин ядосано удари кормилото. Отново. Пресегнах се и намалих музиката.

- Пак ли сбъркахме пътя?- попитах с гузна усмивка.

- Не мога да разбера как е възможно половината град да е разкопан и за няма начин да мина по този път! Що за абсурд?!

- Ако не можем да стигнем там където искаш, защо просто не отидем другаде?- предложих, а Хоби закима с глава. - Ще си прекараме добре и ако отидем в парка. Или при езерото!

Джимин отби и спря колата. Прекара пръсти през косата си ядосано.

- Айш... защо всичко се разпада...

Прехапах устни. Той изглеждаше вбесен, но не го винях, каква бе логиката да разкопават целия град толкова внезапно...

- Нищо не се разпаднало! Имаме Хоби, имаме свободно време и най-важното- имаме храна!- обявих аз и се усмихнах. Джимин издиша шумно и се обърна към мен.  Малка усмивка се бе разляла на устните му.

- Ти и твоето отношение към храната...- измрънка си той като направи обратен завой.

Хоби се засмя отзад и стисна рамото ми.

- Няма да забравя как ме посещаваше в болницата и ми носеше сладки и бисквити, половината от които изяждаше ти докато си говорихме.

Закрих лицето си с ръце от неудобство. Още ли помнеше това?

- Голямо си прасе, Мей.- обяви Джимин с престорено назидателен тон.

- Я! Ако не шофираше такъв щях да ти ударя...- заплаших го и заметнах драматично коса.

- Ей! Трябва да уважаваш по-възрастните!- отново ми се скара Джимин.

- Айш.. какво уважение си заслужил, а?- викнах, скръствайки ръце.

- ЕЙ! Не се карайте! БИЙТЕ СЕ!- извика Хоби изведнъж. Можех да видя мазната му усмивка в огледалото за задно виждане.

Jimin: Two Halves [СПРЯНА] Where stories live. Discover now