Джимин се оглеждаше подозрително наоколо. Наблюдавах го внимателно.
- Джимин-а? Добре ли си?
Той преглътна шумно и прехапа устна. Какво се случваше? В един момент очите му спряха да шават, а се заковаха в ръцете му, почиващи си на масата.
- Може ли да не говорим за това точно сега? - помоли той тихо. Настронието му се бе променило. Сега изглеждаше тъжен и може би малко депресиран.
Но това би било поредното нещо, за което нямаше да ми разкаже. Поредната загадка от неговия живот, която ще си остане в мъглата. Той не обичаше да му се месят в живота. Но нямаше избор. Защото този път нямаше да се задоволя с неточни отговори.
- Не. Отговори ми сега.- отсякох. Очите му се отделиха от точката, в която се бяха загледали и ме пронизаха право в сърцето.
- Н-но - Джимин се опита да спори, но аз го прекъснах.
- Нима това ще бъде поредното нещо, което искаш да скриеш от мен? Въпреки че застраши моя живот?
Той премига и отново отвори уста. Но този път не бе, за да спори...
- Те ме тормозеха когато бях в Основно училище. - почти изшептя момчето пред мен.
Очите ми се ококориха. Т-това бе абсурдно! Парк Джимин? Тормозен?! Това и да го бях видяла с очите си, не бих повярвала. Повдигнах вежда невярващо.- Това ли измисли? - попитах изнервено. Хората започнаха да се обръщат към нас. Трябваше да се старая да бъда по-тиха. Джимин, от друга страна, дори не си опитваше да си държи подобаващо.
- Ти да не мислиш, че ще те излъжа за това?!- почти изкрещя той. Библиотекарката ни изгледа на кръв, а аз изшептях едно "Извинете".
- По-тихо!- изскърцах със зъби. - И да, според мен криеш нещо.
Момчето присви очи и придоби скептично изражение.
- О да, истината е, че съм наркотрафикант и те бяха най-добрите ми клиенти. Така повече ли ти харесва? - попита той като не промени изражението си дори за миг. Това ме накара да се изкикотя, но се въздържах.
- Ами по-възможно ми си струва. Но сега сериозно... наистина ли са те тормозили?
Джимин кимна сковано. Не изглеждаше особено щастлив да сподели това...
- А защо?- се отрони от устата ми, преди да успея да го спра.
Момчето изглеждаше леко притеснено.
YOU ARE READING
Jimin: Two Halves [СПРЯНА]
Fanfiction❝- Възхищавам ти се.- прошепнах.- Преживял си много и все пак се държиш. - Повярвай ми, няма на какво да се възхищаваш... Усмихнах се леко, а погледът ми се насочи към разрошената му коса. - Ако виждаше това, което аз виждам в теб, щеше да разбереш...