Jimin: Two Halves [СПРЯНА]

XIV

Note: тази глава стана пълен шит лмао хД  btw препоръчвам като песен Fools (RM & Jungkook) докато четете :3
---------------------------

Събудих се от алармата на телефона ми. Отворих рязко очи и я загасих.  Малко след това осъзнах, че бях сама в стаята. Премигах объркано. Къде ли бяха отишли?

Станах внимателно, усещайки болката в кръста си от спането на фотьойла. Пристъпвах бавно към вратата. Натиснах дръжката и ме лъхна миризма на кафе.

- Добро утро, Мей!-чух вик от другия край на стаята. Вдигнах поглед. Там бяха всички. Майки, сестри, баби, дядовци...и Джимин и Ви... Забавното бе, че дори не знаех пълното име на Ви, а той явно знаеше моето.

- Добро... - казах, но бях прекъсната от едно малко момченце.

- Какво ти има на челотооо?- попита то и ме посочи с пръст. Баба му го удари през ръката и му изшъшка. Ръката ми докосна челото внимателно. Какво му имаше? Потърках го нервно, докато се оглеждах за огледало. Усетих подутина... и болеше.

Не ми казвай, че имам цицина...

Най-накрая намерих и се оказа, че наистина имах. Джимин и тъпата волейболна топка... кому беше нужно да ме цели с нея?!

Мисълта за Джимин ме отврати. Спомних си какво чух снощи. Не беше в детайли, но бе достатъчно. От тогава Ками беше в червено. Не знаех какво бе това, но караше ръката ми да изтръпне донякъде.

- Синя главо!- чух изведнъж. Този глас ме изнервяше. - Ела да ядеш с нас!

Направих си труда да се върна в кухнята и казах:

- Имаме училище днес. Аз тръгвам.

И без да му мисля се завъртях, взех си якето и излязох. Без повече унижения. Без повече болка...

Не бях сигурна, че мисля трезво. Всичко около мен бе размазано от сълзите в очите ми. Краката ми се преплитаха. Сякаш бях пияна... или по-зле. Бях объркана.

Спрях заради острата болка в китката. Не се издържаше вече. Явно бях минала допустимите 50 метра...

Той ще ме остави... ще се отрече. А аз толкова го търсех... С всеки изминал ден се надявах да го срещна... човекът на живота ми... какво разочарование. Уж Ками осигурява щастлив живот със семейството? Къде ми е щастието?! Откакто срещнах Джимин и едно хубаво нещо не ми се бе случило...