Усещах горчивия вкус в устата си. Трябваше ли да го прави?! Трябваше ли да си играе с мен така?Бяхме в автобус, на път за училище. Аз седях на седалка, а Джимин беше някъде отзад, прав.
По-добре така...
Интересното бе, че не бе казал и дума. Очаквах да ме удари, да ми се развика... но той само мълчеше и прехапваше наранената си устна. Наранена от нокътя ми, вероятно.
Пристигнахме на училище. Всичко си беше както обикновено. Крясъци, смях. Чувствах се сякаш бях на ръба на нервен срив, но никой не забеляза. Роуз се опита да говори с мен, но не ми беше да разговори. Исках просто да спя. Обадих се на нашите от телефона й, за да знаят, че съм жива и, че не е нужно да се обаждат в полицията.
- Мей, как си? Изглеждаш ми отнесена.- подхвърли ми Мин Хо.
За разлика от мен, Джимин получи цялото внимание на света, особено от Джи А-
"Оппа, болен ли си?"
"Бил ли си се?"
"Кой ти направи това?"
" Защо само мълчиш? Сърдиш ли ми се?"
- Джи А...-започна изведнъж Джимин. Погледнах в тяхна посока без дори да осъзная. - Остави ме на мира...
Кълна се, ако пиех вода в този момент, щях да я изплюя. Колко... необичайно.
Учебният ден отмина, а аз витаех някъде там - в мислите си. Нима първата ми целувка щеше да бъде такава? Насилена и толкова тъжна? И нима щяхме да се отречем? Имах толкова много въпроси в главата си, сякаш щеше да избухне.
Бяхме единствените останали в класната стая, заедно с Мин Хо, който обсъждаше нещо с учителя дълго време.
Погледнах към Джимин. Беше се облегнал на стола си, скръстил ръце. Устната му изглеждаше зле.
За секунда ми стана зле за него. Какво за Бога? Та нали той щеше да ме зареже! Защо аз се чувствах като тази, която трябва да се извини?
Господина си тръгна и Джимин веднага се възползва от това.
- Мин Хо, трябва да говорим.- каза той внезапно. Очите ми го проследиха с любопитство, но Мин Хо дори не трепна.
- Не мисля, че имам за какво да говоря с теб. Каквото имаше да знаеш го научи.- отвърна той вяло и се насочи към вратата. Джимин стана рязко и стола изтропа.
STAI LEGGENDO
Jimin: Two Halves [СПРЯНА]
Fanfiction❝- Възхищавам ти се.- прошепнах.- Преживял си много и все пак се държиш. - Повярвай ми, няма на какво да се възхищаваш... Усмихнах се леко, а погледът ми се насочи към разрошената му коса. - Ако виждаше това, което аз виждам в теб, щеше да разбереш...