- Слушай сега, аз ще вляза, и ще ти метна въже като стигна моята стая. Ти ще се изкатериш нагоре и готово! - обясних набързо плана. Джимин ме погледна с насмешка.
- Да ти приличам на Беър Грилс?- попита той като отново пусна мазната си усмивка.
- Не, той е много по-мъжествен... ноо нямаш много избор. Не ти се спи в градината нали? - отвърнах като повдигнах вежда. Лицето му постепенно почна да се променя: от арогантно в примирено.
- А не може ли да вляза с теб и да кажа, че имаме проект?- попита той с надежда.
- Да, и просто сме заспали докато го правим цяла нощ?- продължих мисълта му. Джимин се усмихна и кимна.
- Точно!
- Ами в този случай те ще имат два варианта за реакция.- обясних бавно. Усещах как бе посветил цялото си внимание на мен, което ми се стори очарователно. - Първи- гонят ни от вкъщи и се отричат от мен, защото съм "прекалено малка за секс" и втори- Мама ми побутва пакетче презервативи в ръката докато никой не гледа.
По лицето на Джимин се изписа отвращение.
- Ама ние нищо такова няма да правим!- викна той. Беше прекалено шумен и затова му изшътках.
- Да, но те няма да ни повярват. И за да ми спестиш униженията ще може ли просто да се изкачиш по проклетото въже и да се скриеш под леглото?! ТОЛКОВА ЛИ МНОГО ИСКАМ?!
Сега той ми изшътка и прекара пръсти през косата си. Сетне изпъшка и кимна.
- Давай. Влизай.
Усмихнах се широко и позвънях на вратата. Джимин се хвърли в близките храсти, за да се скрие. Не след дълго мама ми отвори. Изглеждаше притеснена... и бясна. Много, много бясна.
Крещяха ми, караха ми се, разпитваха ме и ме наказаха... но след това мама се разплака и се прегърнахме. Предполагам това бе нормално за нашето семейство...
- Нямаш си представа колко се уплашихме.- каза мама през сълзи.- Защо го направи?! Толкова не в твой стил е!
- Хайде стига вече...- отсече баща ми. - Качвай се в стаята си!
В очите му се четеше разочарование. Болеше ме, но нямаше какво да направя. Обърнах се и закрачих към стаята си.
Явно тези дни нямаше да спра да ги разочаровам... Тъжно. Мислех си как можех да им се реванширам и да им обещая, че повече няма да върша неща, които не трябва, докато връзвах чаршафите един за друг, за да може Джимин да се изкатери по тях. Е какво?! Този път ще е последен, а и те няма да научат за това!
YOU ARE READING
Jimin: Two Halves [СПРЯНА]
Fanfiction❝- Възхищавам ти се.- прошепнах.- Преживял си много и все пак се държиш. - Повярвай ми, няма на какво да се възхищаваш... Усмихнах се леко, а погледът ми се насочи към разрошената му коса. - Ако виждаше това, което аз виждам в теб, щеше да разбереш...