Jimin: Two Halves [СПРЯНА]

XXX

О боже името на главата изглежда просто прекрасно 😂😂
-------------

- К-какво?!- викна Джимин шокирано. Очите му отново бяха станали кръгли и веждите му се бяха загубили някъде из косата му.

- Защо реагираш така? Просто предложих да вземем Хоби с нас, не съм ти казала, че ти изневерявам. - казах, взимайки формичките за сладките.

- Да, но исках да сме само двамата. И се изнинадах, че изобщо го спомена.

Усмихнах се и вдигнах рамене.

- Искам отново да се сближите.- обясних просто.- А и Мин Хо няма да идва, тъй че...

Тази идея се хареса на Джимин. Да може да говори с Хоби без намесата на Мин Хо е нещо, на което се надяваше от доста време.

- ... Може.- отвърна той накрая, а аз се усмихнах щастливо. Щеше да е забавно. Връчих му една формичка и започнахме да пробиваме тестото. Джимин изведнъж спря и загледа металната пластинка в ръката си.

- Каква е тази форма, по дяволите?- попита той като я въртеше във всички посоки.

- Гъба.- отговорих, без да го поглеждам. Знаех какво съм му дала.

- Това не прилича на гъба. - каза Джимин и започна да се смее силно.

Погледнах го объркано. Той държеше формичката с пънчето на гъбата нагоре и вече се превиваше от смях. 

- Айш, Джимин! Гъба е! Гледаш я наопаки.- казах, като се опитвах да сподавя смеха си, стискайки устни.
Физиономията ми беше невероятна, без съмнение.

Той се успокои малко, пое въздух и каза:

- Да, гъба е. Мойта гъба.

Избухнахме в смях. Защо това момче беше такъв идиот? ... защото беше моето момче, разбира се. С какъвто се събираш, такъв ставаш...

Приближих се към него, все още смеейки се, и му изшъшках, за да бъде по-тих, тъй като мама си почиваше. Само дето когато шъшкаш през смях, в 80% от случаите плюеш. И така, лицето на Джимин беше изкъпано от слюнката ми. Той се отдръпна рязко, отвратен, а аз започнах да се смея още по-силно. Джимин се избърса с ръкава си и се приближи до мен, шъшкайки или по-точно плюейки ме нарочно. Стиснах очи и се опитах да го избутам от мен, но той спря.

След толкова много смях просто стояхме и се гледахме. И двамата се бяхме усмихнали дебилно и дишахме тежко. Лицето ми бе наплюто, но не ме интересуваше много.