Be ready for angsty shit-----------------
Ками пулсираше. Започвах да се чудя дали това е нормално. Сякаш пускаха електричество през тялото ми. Но това само ме изнервяше допълнително.Чудех се на къде да погледна. Бях нервна и се опитвах да избягвам погледа му, но в крайна сметка не можах. Нещо ме привличаше. Като магнит... опитвах да се накарам да спра да го гледам в очите, но сякаш нямах власт над тялото си вече. Преглътнах все така загледана в него. Той... наистина не изглеждаше зле... Със тъмните си очи, със светлата си кожа...
Запитах се дали е реален? Какво ако всъщност бе само плод на въображението ми? А всъщност аз сега седя сама в тази кабинка, криеща се.
Без да се усетя, ръката ми се вдигна нагоре, право към бузата му. Една част от мен се ужаси- Какво правех?! Какво би си помислил?! Но другата част от мен ме подтикваше да продължа. Хайде, хайде! Докосни го.
Не че имах голям контрол върху тялото си в този момент, но поставих няколко пръста върху гладката му буза. Сърцето ми забърза, когато осъзнах колко се беше приближил към мен. А може би аз се бях? Нямах идея.
Всичко беше розово и прекрасно. Докато той изведнъж не кихна. Това сякаш ни накара да се осъзнаем и двамата. Отдръпнахме се рязко.
- Господи... каква е тая смрад?! От тоалетната ли е или от теб?- изшептя погнусено Джимин, набръчквайки нос. Стиснах зъби.
- Ха ха. Еха, това беше невероятно забавно, да знаеш.- отвърнах саркастично. Мазна усмивка се появи на лицето на момчето пред мен.
- О да, беше. Просто ти нямаш чувство за хумор. И определено нямаш и шампоан. Нали знаеш, че не е зле да се миеш от време на време?
Присвих злобно очи.
- Така ли?- изсъсках.- Сигурен ли си?
Както си стоях спокойно започна да го ръгам с пръсти в корема. Той се присви от болка, но аз не спрях.
- Айш! Боли, спри се!- викна ми той, но аз само се изсмях. И тогава вратата на тоалетната се отвори. Срещнах разгевения поглед на шофьора и възмутения на рецепционистката. Вцепенихме се от шока. Може би да заключим нямаше да е лошо...
...- Ъгх, Синя главо, толкова да си зле... Не стига, че вършиш незаконни неща, но и ме правиш съучастник!- викна ми Джимин докато крачехме към стаята на Хосеок.
YOU ARE READING
Jimin: Two Halves [СПРЯНА]
Fanfiction❝- Възхищавам ти се.- прошепнах.- Преживял си много и все пак се държиш. - Повярвай ми, няма на какво да се възхищаваш... Усмихнах се леко, а погледът ми се насочи към разрошената му коса. - Ако виждаше това, което аз виждам в теб, щеше да разбереш...