Jimin: Two Halves [СПРЯНА]

XXIX

Никога не се бях чувствала така. Сякаш бях заобиколена от любов. Откакто Джимин си тръгна от нас, апартаментът беше малко по-празен, а сутрините малко по-отегчителни. А сега пак беше с мен и бе толкова близо... ако поисках можех да потъна в очите му и никога да не изплувам обратно. Бях с негова блуза, защото нямах какво друго да облека за спане. А и не, че някой от нас имаше проблем с това- Джимин не пропускаше момент да покаже на всички останали, че съм с него. Лежахме загледани един в друг.

- Липсваше ми. - казах почти шептейки. Галех бузата му, а той се усмихна леко.

- Съжалявам... след смъртта на баба загубих няколко месеца, защото имах нужда да се правя на голям пич. Не че ми се получаваше...

Прекъснах го.

- О, моля те. Всички момичета тичаха след теб, какво се правиш на невинен...

Джимин се засмя и се доближи още повече до мен, гърчейки се като червей.

- Мисълта ми е, че след като си загубих времето, сега искам да наваксам. Затова почнах да уча повече и се записах къде ли не. Искам да вляза в добър университет.

- И от "Джимин играча" се трансформира в "Джимин зубрача". О, даже се римува! Хаха, добра съм!

Той завъртя очи и ми перна носа.

- Ще те ударя.- каза и се опита да скрие усмивката си.

- Вече го направи. Да не си садист? От сега казвам, не си падам по камшиците, тъй че внимавай какво купуваш от онзи магазин зад ъгъла, ако разбираш за какво ти говоря. - казах и моментално започнах да се смея. Той също се присъедини, но аз даже са разплаках от смях. Бях доста изморена и започнах да се държа неадекватно.- О не, това може да развали новия ти имидж! Трябва да пазим в тайна фетишите ти... Доброто момче Джимин е садист! Представяш ли си как ще реагират всички?!

Джимин прехапа устна сподавяйки смеха си и с краката си ме избута от леглото. Паднах с тропот на земята и продължих да се кикотя там. Джимин прихна и известно време се чуваше от онзи почти безшумен смях, от който оставаш без дъх. После се успокоихме и отново се покатерих на леглото.

- Как разбра че имам фетиш към камшици?- изръси изведнъж той. Задавих се със слюнка.

- М-моля?

- Лека нощ, Мей. - отсече Джимин и се обърна с гръб към мен, изгасяйки лампата.

Усещах кръвта в бузите си.

- Парк Джимин, веднага ми отговори на въпроса!

Той изимитира хъркане и просто легнах и го прегърнах. Заспах не много след това. 
------------

Чудех се дали мама ще ме убие когато се върна вкъщи, но тя просто спокойно поговори с мен. Издъних се доста пъти, но тя все пак ми имаше доверие.

- Моля те не ме карай да се притеснявам за теб постоянно.

- Съжалявам...- измърморих аз, а очите ми попаднаха на корема й. Вече си личеше, че има бебе. - Как си, как се чувстваш?

- Нормално предполагам... Опитах да навия баща ти да разберем какво е, но той настоява да е изненада... Наистина е невъзможен понякога.. 

Засмях се. Така беше.

- Искаш ли да направя сладки, за да ти се компенсирам? - предложих с усмивка, знаейки, че тя няма да откаже на нищо сладко.
Мама също се усмихна и кимна бързо. След това се качи в спалнята и аз звъннах на Джимин.

- Ало?- чу се плътен и дълбок глас. Явно беше спал досега.

- Ела, ще правя сладки за мама.

- Боже...- звучеше толкова сънен, че си мислех, че може да спре да ми отговаря всеки момент.- Не можеш ли да ги направиш сама?

- Не. Имам нужда от твоето присъствие, Мочи.

Чух тежко издишване от другата страна на линията. Този мързел...

- Хайдее, ако спиш сега, няма да можеш да си легнеш довечера.

Чух смях.

- Добре, мамо. - отвърна Джимин саркастично и затвори. Дано да дойде...

Извадих продуктите и точно когато започнах да меся тестото се звънна на звънеца. Наложи се баща ми да отвори, защото ръцете ми бяха омазани. Когато Джимин си довлече до кухнята се обърнах към него:

- О, тъкмо навреме, почти съм готова със сладките.- казах раздразнено. Но той само повдигна рамене, наведе се и ме целуна по устните.

- Имам идея.- започна той и се усмихна. - Искаш ли утре да отидем на моето място?

- Не знам... искам ли?- погледнах го изпод вежди.

- Искаш. Само дето ще ни трябва кола... вашата ще ви трябва ли утре?- попита с пламъче в очите.

---------------
Какво по дяволите написах...