Yes, Luke!

1.

- Това не е честно... ти учи цяла вечер, а аз дори не съм отворила учебника! - минах по коридора аз, майхайки с ръце и дразнейки се на късмета си.

- Споко де, ще я оправя някак. Не ми е първата, камоли последната четворка по химия. - засмя се Алекс.

- Чувствам се гадно... - казах като застанах пред шкафчето си, тромаво отваряйки го. Беше предпоследният час, затова намушках всички учебници безразборно вътре и взех само този по английски. О, да... и една тетрадка, за да си запиша името на новия учител. Сигурно ще е пак някакъв извратеняк като останалите...

- ... но късметът ти просто няма граници. - засмя се Алекс ведро. - Добра си по всичко, а не учиш. Въобще не се изненадвам, че имаш отличен. И не ми се прави на ядосана, защото вътрешно кипиш от щастие. - той ме сръга в гърба както си можеше, изкарвайки целия въздух от дробовете ми.

- Така е, кого залъгвам? - засмях се аз и се обърнах назад, само за да видя Алекс и реещия му се поглед някъде зад мен.

Нямаше нужда да се обърна, за да видя кой гледа, защото вече знаех. Той беше толкова предвидим.

- Кога ще я поканиш да излезете? - попитах аз, облягайки се на студеното скучно шкафче. Кожата ми настръхна, но не обърнах особено внимание.

- А-аз ли? Защо да я каня? Тя е... - той замълча за миг, за да си поеме въздух и да я попие още веднъж с очи. - ... тя е красива и умна и... Просто е абсурдно! - той каза, извъртайки поглед и тръгна към часа ни без мен.

- Еоо? Забрави ли, че съм с теб? Неуважителен идиот. - казах аз, настигнах го и се облегнах на рамото му докато вървяхме надолу по безбройните стъпала към третия етаж.

Той само се засмя, след което отвори вратата на кабинета по Английски и ми направи път да мина.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

10 минути от часа бяха минали. Нямаше учител, а ние с Алекс бяхме толкова отчаяни от живота, че започнахме да си представяме бъдещият даскал по Английски :

- Ами, ако е гей? - Алекс започна да се хили.

- А само си представи някакъв дядка пред пенсия, плешив с очила и крив нос... - спогледахме се при тази моя представа, а той само ме изгледа на криво.

- Казвал ли съм ти, че най-добрата ми приятелка е психично болна? - той попита, а аз извъртях очи.

- Не, но и не трябва. Момичетата са емоционални. - отвърнах и се загледах към все така празния дървен чин пред дъската. Кой ли щеше да седи там през следващите 9 месеца?

- Емоционални ли? Не и ти. - Алекс каза, но веднага след това млъкна и стана, както направиха и останалите от класа.

- Добър ден, ученици. - влезе както винаги нагласената до грозота директорка - Г-жа Съливан, със син молив около очите, които бяха подпухнали от недоспиване. Както винаги изглеждаше като зомби.

В този един свещен кратък момент, остата ми се отвори във формата на "о", заради гледката, която се появи пред очите ми, които неволно разтърках, за да проверя дали е сън :

- Извиняваме се за къснението, че ви накарахме да чакате и да пропилеете много от часа си, но имаме по-важна работа, а именно да ви представя... - започна тя, а аз отдавна бях спряла да я слушам.

- Новият учител по Английски? - попита Алекс, макар, че беше очевидно.

- Новият учител по Английски. - повторих аз, гледайки перфектно изгладеното му черно сако.

- Яко. - продума приятелят ми, като не свали очите си от него дори за секунда.

- Мхм. - продумах аз, следейки всяка една малка подробност от тялото му.

Край. Това беше. За първи път час по Английски да ми хареса толкова много...

******************************

Нова история... йее... един Бог знае кога ще смогвам да пиша и нея, но СЕ ЗАКЛЕВАМ, че имам идеи, които ще осъществя в скоро време...

Ами, надявам се да ви хареса и да я следите.

И също така, тази история ще е малко като "smut" фенфиковете, тъй като исках да преведа един, но тъй като не намирам подходящ, реших да започна да пиша такъв. хд

Окей... надявам се да коментирате, харесате и да ме последвате... иии вижте и останалите ми истории.

Love u ❤ Peace ✌

- Кали