Yes, Luke!

15.

Облякох се и без много да мисля тръгнах към мола.
Беше 13:45. Съботното слънце се провираше през тънките клони на дърветата в парка. Наоколо нямаше много хора за моя изненада, само няколко деца, които си играеха на близките люлки.
Въздъхнах.
Може би срещата ми с Джейкъб щеше да ме разсее малко от всичко, което се случваше. Може би не трябва да се дърпам толкова и да съм по-отворена към останалите. Все пак Алекс не може да ми е единственият приятел до живот, нали?

Минах през парка и погледнах телефона си. Той сигурно вече ме чакаше, но аз не бързах. Винаги ходех бързо и имах чувстово, че изпускам най-важното и най-малките подробности около мен. Никога не забелязвах жълтите цветя, които покриваха почти всички тревни площи в парка или пък многобройните калинки, които минаваха оттук-оттам и пчелите, които събираха жълт прашец и бръмчаха от радост. Усмихнах се. Май малко трябва да се успоя. Защо толкова съм се напрегнала за Люк? Аз съм тази, която трябва да реши дали да му позволи да си играе с мен. Аз съм тази, която решава дали трябва да ходи на партита, не той. Аз отговарям за себе си и за тялото си.

Докато бях потънала в мисли вече бях стигнала до мола и забелязах Джейкъб, който си ровеше в телефона и ме чакаше точно пред вратите на мола. Запътих се натам и спрях пред него като той веднага ме забеляза и се усмихна, пъхайки телефона в джоба си.

- Извинявай, че закъснях.. малко се разсеях и...

- Спокойно, туко що дойдох. Ще влизаме ли?  - той ме прекъсна, а аз кимнах и влязохме в мола, който познавах като дланта си.

***

След половин час блеене по магазини се запътихме към едно от кафенетата и се настанихме.

- Какво искаш за пиене? - попита ме, а аз малко се стреснах понеже отново се бях разсеяла.

- Аа, ами.. капучино? - казах малко като въпрос, а той кимна и отиде да поръча.
Разтрих си челото и очите. Всичко вървеше добре, дори не знам защо се чувствах странно. Той се държеше мило, говореше все едно сме приятели от 10 години и правеше много шеги.
Сигурно пак си втълпявам нещо. Вечното притеснение от нещо ново..

- Ето, заповядай. - той постави кафето пред мен в изискана чашка и купичка със захар.

- Нямаше нужда да плащаш и моето, благодаря. - усмихнах се, а той се засмя.

- Нали така правят кавалерите.