8.

1.1K 81 15
                                    

- Казах ти. Стой далече от този педофил.

- Това нямаше да стане, ако не ме гъделичкаше по време на часа му.

- И ето пак аз съм виновен...

Въздъхнах. Защо беше толкова трудно да се общува с него напоследък? Заради Бриана ли е?

- Виж, ако ще се държиш така, по-добре не ми говори докато свърши всичко това с Бриана.

- Пхаха, защо мислиш, че е заради нея? Тя е страхотна... има чувство за хумор, има -

- Гърди. Има и пари. От кога стана такъв Алекс? Ходиш по надути кучки, държиш се с най-близката ти приятелка като с боклук... Не се ли усещаш поне малко?

Той извъртя очи. Не ме погледна в очите нито веднъж докато водехме разговор. Все едно го беше срам... срам, че говори с мен.

- Виж, не искам да съм гаден, но ще ти кажа истината в очите. Бъди реалистка, Хейли. Хората се променят, намират любовта...

- Пълни глупости. - прекъснах го отново. - Това твойто не е любов, Александър. Постоянно ми говориш какъв бил Люк, как заглеждал момичетата, как сигурно ги използвал само за секс... а ти виждаш ли се? Все едно описваш себе си. Сериозно, не мога да те позная. - скръстих ръце. Усетих как бавно и постоянно главоболието ми се усилва.

- Не си прави труда да ме познаеш, Хейли. Аз не съм предишният ти най-добър приятел, окей? Не искам и да бъда.

- Не искаш да бъдеш най-добрият ми приятел?

Какво за Бога ставаше? Аз ли полудявах или той спешно се нуждае от промиване на мозъка?

- Не, не... нямах това в предвид. Исках да кажа, че не искам да съм същия и -

- Ми тогава не бъди. Но ако ще се държиш като момиче в цикъл, по-добре си тичкай след Бриана, а аз ще изчезна. Защото и без това ми дойде до гуша от всички. - подминах го и продължих колкото мога по-бързо към кабинета по Биология.

Не мога... не зная какво се случва. Объркана, ядосана на себе си, на света, на Александър, на Люк...

Не знам. Не знам какво да правя. Да се опитам ли да оправя всичко? Или просто да забравя и да продължа. Да започна да обръщам внимание на всичко около мен. Да започна най-накрая да общувам и с други, да не приемам всичко за даденост.

Yes, Luke!Dove le storie prendono vita. Scoprilo ora