Yes, Luke!

16.

Беше петък тринайсти. Какъв късмет...

Седях си вкъщи, умувайки дали да ходя на училище, защото въобще не ми беше нито до Джейкъб, нито до Алекс, ни най-малко до Люк. Не бях спирала да мисля за това, което стана преди няколко дни между мен и господин Хемингс... та аз отново паднах в капана му. Бях готова да спра всякакви по-близки взаимоотношения с него, но мамка му, той ми каза, че съм му нужна... и го каза по такъв начин, че аз му повярвах и загърбих и най-малкото достойнство, което имах.

Станах и взех чантата си.

Може би... може би просто трябва да му се отдам, но е толкова сложно... та ние сме учител и ученичка...

Наведох се да си обуя обувките.

Ами, ако някой ни хванеше? Люк може да отиде в затвора, а мен да ме намразят и наричат с най-различни етикети като "уличница", "курва"...

Излезнах и се запътих към училище със слушалки в уши.

Може би трябва да спра да се притеснявам толкова. Люк каза, че няма да позволи нещо да се обърка... Но това е такова мъчение - да си в тайна връзка с някого, да се криете от останалите, за да не ви заподозрят...

Заискачвах се по стълбите на училището.

Ами, ако замина да уча в чужбина след като завърша... дали ще го видя отново? Дали той ще държи на думите си и няма да ме предаде докато не съм на негово разположение?..

В този момент усетих силен сблъсък, при което чантата ми се сгромоляса на пода с цялата си 5 килограмова тежест, а аз отскочих назад от човека уплашена.

– Хей... добре ли си? Махах ти отдалече, но ти изглеждаше замислена и... изплаших ли те? - попита загрижено Джейкъб, за когото  бях напълно забравила, погълната от мисли за Люк.

– Д-да аз.. извинявай, много съм разсеяна... - казах като той вдигна чантата ми и аз я сложих отново на рамото си.

Той се усмихна като положи изненадващо ръка над лакътя ми, стискайки леко, от което аз потръпнах.

- Как си? Мислех за теб вчера... исках да те поканя да излезем на кафе отново, за да изясня какво имах в предвид онзи ден...

Той спря да говори внезапно, а аз усетих как ръката му бива премахната от моята и друга чужда ръка е положена на гърба ми.

– Тя вече има планове за след училище. Имаме проект по английски. - каза Люк малко строго, но с лека горда усмивка. Джейкъб гледаше учителя с недоумение, но накрая се опомни.