Стоях и го гледах като гръмната. Имам чувството, че се базикаше с мен.
- Моля?
- Издирват ме за наркотици.Все така недоумяващо го гледах. Не разбирам защо. Защо всичко трябва да е толкова сложно?
- Ти си наркоман. Правилно ли разбрах?
Той мълчеше и погледна към пода. Виждах съвсем ясно, че изпитва срам от себе си. И трябваше.
- Аз... Това е тема табу за мен. С никого не обсъждаме този проблем. Още от 15-годишен започнах с леки наркотици с най-добрият ми приятел и... така до ден днешен. Просто съм го приел като нещо нормално.
- Приел си като нещо нормално да тровиш тялото си? - промълвих, без да ме е грижа дали ще го засегна. Нещата бяха сериозни.
- В един момент просто спира да ти пука за всичко, Хейли.Гледах го така известно време, не знаех какво да кажа. Взех чантата си и се извърнах да си ходя, но той повторно хвана якето ми.
- Какво искаш от мен, Люк? - сепнах се аз. - Не мога да ти помогна, щом ти сам не искаш помощ. Остави ме намира!
- Защо си мислиш, че не искам помощ? Нужна си ми, Хейли...
- Преди малко каза, че си свикнал с това нещо, а аз не съм и няма да свиквам. Не може да си учител, в същото време да се друсаш, а на всичкото отгоре и полицията да те издирва... Не, просто е прекалено много за мен...Измъкнах ръката си от хватката му, обърнах се и си тръгнах.
--------------------------------------------------------
Прибрах се у дома и за да не почна да мисля за случилото се Люк се обадих на Алекс. Имах нужда от неговата идиотщина.
Той дойде в нас и разбира се се запъти към хладилника. Усмихнах се. Радвах се, че нещата между на бяха както преди. Докато бяха заедно с Бриана си мислех, че вече никога няма да си проговорим.
- Хейли, научи се да готвиш. Тук както винаги няма нищо за ядене. - възмути се той.
- А ти вземи разбери, че у вас също има хладилник. - не му останах длъжна, а той се засмя и дойде при дивана, сядайки до мен.- Кажи ми.
Погледнах го странно като за секунда отлепих очи от лаптопа си.
- Какво искаш да ти кажа?
- Не се прави. Много добре виждам, че нещо те тормози от известно време. Още от партито не знам какво се случва с теб.
YOU ARE READING
Yes, Luke!
Fanfiction- Защо си такъв инат? Не разбираш ли, че това е незаконно? - Отлично знам. - отвърна той. - Но незаконните неща са най-сладки.