Yes, Luke!

21.

Стоях пред вратите на известният ресторант "La Storia", чудейки се дали да влезна. Не обичах лукса. Предпочитах по-простите неща, но явно Джейкъб не си поплюваше.

Келнерът, който приканваше минувачите да влезнат в ресторанта ме покани за десети път и най-накрая влезнах. Всичко беше позлатено, с огромни висящи полюлеи, изискано облечени хора и приятно ухаещи ястия.
Да, това не беше мястото за мен.

- Хей, насам! - дочух познат глас и видях Джей, който ми махаше от една скатана маса за двама.
Запътих се натам, опитвайки се да изглеждам толкова изискана, колкото и останалите, за да се впиша, но скъсаните дънки и потника ми доста проваляха плана.

- Здравей, не знаех, че ще вечеряме тук и не съм се облякла съвсем подходящо... - седнах и казах извинително след като видях, че дори Джейкъб носи костюм.
- Няма нищо, така си дори по-красива. - усмихна ми се и започна да разглежда менюто.

Изчервих се, по-скоро от недоумяване и взех да разглеждам храните.

"Ла бонот... Ризото с трюфели... Салата с макадамия... Все неща, които са скъпи и ужасни на вкус... Пица! Ето нещо, което става за ядене."

- За мен една пица с пеперони. - усмихнах се вежливо на сервитьора, тъй като успях да намеря единственото нещо в менюто, което да е под 20 долара.
Сервитьорът от своя страна ми се намръщи, все едно беше погнусен от избора ми, а след това погледна към Джейкъб, който поръча нещо с морска храна.

- Нали знаеш, че аз плащам, можеш да поръчаш каквото си искаш, не се притеснявай за цената.
- Аа, без такива. - изсмях се аз, а той погледна объркано. - Не обичам другите да плащат за мен, дори не сме заедно, а и да бяхме, пак нямаше да ми е приятно.

Той се прокашля и се намести на мястото си.
- Точно ъм... за това исках да поговорим...
- За... това, че не обичам друг да ми плаща храната?
- Не, не, - той се засмя - не за това. За нас.

Нас?

- Какво искаш да кажеш под "нас"?
- Ами, какви сме?
- Приятели. - отговорих аз като че ли е най-очевидното нещо на света.
- Да, но... искаш ли да сме нещо повече? Това между нас... мисля, че може да се получи.

Стоях като гръмната. Молех се да не повдигне подобна тема, но ето, че съдбата ме мрази.