Yes, Luke!

3.

Уф... знаете ли кое е гадното родителите ти да работят почти денонощно?
Няма такова ли?

Я пак си помислете... кой ще ми готви?!?!

----------------------------------------------------

Бях в кухнята и ровех в почти празния хладилник за нещо, което да е сготвено и сложено в кутия, за да мога само да го стопля и изям. Но за мое нещастие, не винаги всичко е както аз искам, затова си направих салата и седнах да закусвам пред телевизора.

По-точно му махнах звука и си взех учебника по Английски. Доколкото знам, днес Господин Хемингс щеше да изпитва на материала от миналата година. Аз сигурно бях единствената, която вече учеше по този предмет. Но отчаяно се нуждаех да ме включи в проекта и да го виждам след часовете...

"Ало?" - казах аз в слушалката на телефона си докато четях по-подробно за Гражданската война.

"Как сме в този слънчев и прекрасен ден?" - попита Алекс с радостен тон. Аз инстинктивно погледнах към прозореца, от където очевидно се виждаше, че валеше и гърмеше в далечината.

"Ами, прекрасно." - отвърнах аз като отново се зачетох.

"Какво си правиш?" - продължи да се интересува, а аз въздъхнах и затворих учебника, защото явно ми беше писано да не уча днес.

"Нищо." - отговорих просто.

"Учиш ли? Преча ли ти?" - той попита и преди да отговоря, каза - "Защото, ако е така, да знаеш, че няма да затворя скоро." - аз се засмях и станах, за да си приготвя чантата.

"Нещо интересно?" - попитах го най-накрая.

"Ами... не. Само, че поканих Бриана на среща и тя прие!" - той извика, а аз се стреснах от внезапното изпращяване по телефона.

"Сериозно ли? И кога я покани... аз винаги съм с теб и не съм ви видял да си говорите." - сложих някаква тетрадката в чантата, колкото да има къде да записвам бележки от часовете и слушалките си.

"Писах й, тъпчо. Все още не съм събрал смелост да я заговоря на живо." - той отвърна с все същата нотка на превъзбуденост в гласа си.

"Не си говорил с нея на живо, но си я поканил на среща и тя е приела?" - опитах се да си изясня всичко на глас.

"Мхм." - чу се от другата страна на линията, а аз поклатих глава отчаяно.

"Денят ми от сега започва да е странен..."