Yes, Luke!

20.

Беше понеделник.
Не бях спала последните няколко нощи, защото мислите ми не ме оставяха намира. Мислите за Люк, за Майкъл, за цялата каша, която са забъркали. Мислите за това как ще го вкарат в затвора, как ще загуби работата си, как аз ще го загубя.

Влезнах в часа по Биология и седнах на обичайното си място до прозореца. Алекс ми се беше обадил, че няма да идва на училище днес, защото е болен. А толкова ми трябваше някаква подкрепа в момента...

- Добро утро. - Джейкъб седна до мен усмихнат.
- Добро да бъде. - усмихнах се в отговор и продължих да гледам навън през прозореца.
- Как си?

Ох... нямаш си идея, Джейкъб.

- Била съм и по-добре, благодаря. Ти?
- Аз съм добре, щом си част от деня ми.

Чакай, какво? Джейкъб да не би туко що да направи малоумния опит да бъде романтичен?

Избухнах в смях, удряйки чина с ръка, но като видях сериозното му изражение, смехът ми секна.
- Ти... Сериозен ли си?
- Няма значение. - каза и се обърна напред, тъй като часът беше започнал.

Почувствах се ужасно... Но... Джейкъб? Никога не съм си помисляла, че той може да има приятелски чувства към някой, камо ли пък повече от приятелски...
Снижих се леко на чина си виновно и започнах да пиша урока без да посмея да го заговоря повече в следващите 40 минути.

---------------------------------------------------------

- Свободни сте. - каза госпожа Уилсън.

Джейкъб излезе преди мен без да ми каже нищо, затова се почувствах длъжна да му се извиня.
Опитах се да го настигна, бутайки се с няколко човека от навалицата от ученици и го хванах за рамото.

- Аз... Джейкъб, много съжалявам, помислих, че се шегуваш и... Никога досега не си казвал нещо подобно, не знаех...

Той все още изглеждаше малко наранен, но се усмихна.
- Няма проблем, не трябваше да го казвам по този начин и в този момент. Бързам, ще се видим после. - махна ми и се отдалечи, а аз си отдъхнах, че успях да стопя ледовете. Тези дни всичко ми идва малко в повече.

Тръгнах към следващия си час, когато забелязах Люк, който стоеше пред стаята по английски и ме гледаше без някакво конкретно изражение - смесица между обърканост и нервност.
- Здравейте, господин Хемингс. - усмихнах се и го подминах, както би направила всяка нормална ученичка, която НЯМА интимни отношения с учителя си.