Yes, Luke!

12.

     Тялото ми потрепери. Препрочетох съобщението и в мен се надигна чувство на страх, малко гняв от това, че ми влияе така, но и вълнение. Докато успея да прибера телефона си обратно, Джейкъб вече беше пред мен, проправил си ловко път между танцуващите. На устата му играеше лека усмивка.

  - Мислех, че няма да дойдеш.

  - Ето, че съм тук. - усмихнах се в отговор. - Няма да ти преча, ще отида до кухнята да си взема нещо за пиене.

  - Не ми пречиш. Чакай, ще дойда с теб.

   Запътих се към кухнята с Джейкъб зад мен и си налях бира, което беше най-лекото питие от всичко изложено.
 
  Облегнах се на масата, а Джейкъб си беше взел чаша с водка и я пиеше все едно беше вода.

   Огледах се наоколо, беше ми доста странно и неловко. Не спирах да мисля за съобщението от Люк.

  - Знам, че не е най-якото парти на света, но поне има алкохол и музика, а това стига, за да стане купон. - той надигна чашата отново.

  - Не, партито е супер, наистина. Мога ли да те попитам нещо? 

   Той кимна.

  - Защо си толкова мил с мен? Не съм направила нищо, за да заслужа това поведение от побойника на училището.

   Той се засмя. - Приеми го като опит за сприятеляване. Все пак с побой доникъде няма да стигна. Отварям нова страница.

  - О, наистина? Това е.. супер. - отпих от бирата и се загледах в Алекс. Димът на цигари ми идваше в повече.

  - Хей, аз ще се разходя, много е задушно тук. - хвърлих чашата в коша, а той понечи да ме последва. - Сама. Ако може?  Връщам се след минутка.

   Той спря като попарен, но кимна и се върна при Александър и гаджето му, а аз си проправих отново път към входната    врата, оставяйки музиката зад гърба си.    

 

                                      ***

    Седнах на тревата. В сравнение с къщата, градината не беше толкова претъпкана с хора, което беше точно по моя вкус. Колкото по-малко, толкова по-добре.

    Извадих телефона си, имах няколко пропуснати обаждания. Две от майка ми и едно от.. Люк. Бързо обясних на мама как върви и, че ще се върна късно. Затворих и се загледах в телефона. Защо ми е звънял? Какво още иска от мен? Вече не трябва да съм му като подвластна. Не може да ме контролира - мен и живота ми и да си мисли, че може по всяко време да ми звъни и да ми праща съобщения.