Yes, Luke!

22.

На следващия ден Алекс ме закара до училище, тъй като останах да пренощувам у тях.
Притеснявах се да видя Джейкъб, не знаеха как ще реагира - дали ще ме подиграва като преди или просто ще ме подмине.

- Сигурна ли си, че си добре? Ако искаш да влезна с теб в твоя час?
- Не, Алекс, не искам да получаваш отсъствия заради мен. Всичко е наред, ще се видим после. - усмихнах се и влезнах в час по Философия.

Настаних се до прозореца и зачаках началото на часа. Погледнах съучениците си... Джейкъб все още не беше дошъл. Дано днес отсъства.

Господин Уесли влезна в час.
- Така... да се захващаме с материала. - каза той като както винаги не ни поздрави. - Първо да видим кой отсъства днес. Ани... тук. Бела... тук. Джейкъб? Отсъствие.

В този момент вратата рязко се отвори и се затвори с трясък, а ядосаният Джейкъб седна на мястото си, без да кажи нищо на никого, а аз можех да видя малкото черно облаче над главата му, което илюстрираше настроението му.

- Джейкъб, може поне да се извиниш за закъснението си. - зачака господин Уесли, който след предишния път имаше едно на ум за Джейкъб, беше предпазлив и внимаваше как общува с него. Въздъхна. - Е, добре тогава. Да започваме работа.

---------------------------------------------------------

През целия час бях на тръни. Не смеех да погледна Джейкъб и бях заровила глава в учебника, правейки се, че чета. Всичко беше толкова извън комфортната ми зона в този момент...

- Хейли, струваш ми се малко, как да кажа, разтревожена? - каза господин Уесли, който беше застанал над мен и гледаше какво правя. Спрях нервното тракане на химикала върху чина.
- Ъъ, не... тоест... Не? - измънках аз и се опитах да се фокусираме върху това, което четях вече за двайсети път.

Господинът се посмути малко, тъй като беше свикнал винаги да съм в бодро настроение и първа да отговарям на всичко в неговия час, но този път не смеех дори да помръдна погледа си, камо ли да говоря... Защо Джейкъб ми действаше така? Какво толкова можеше да ми направи, че се страхувах толкова много от него? Беше ли възможно вече да знае за нас с Люк?

- Хейли, защо не отговориш на въпроса след урока? - господин Уесли каза, сядайки на бюрото си, а аз го проклех мислено.
- Ъ...
- Човешките същества наистина ли имат свободна воля? - попита ме той.
- Ами... ако „свободна воля” означава, че Бог е дал на хората възможността да вземат решения, които истински да повлияят на тяхната съдба, тогава да, човешките същества имат свободна воля.