Yes, Luke!

14.

  Седях си вкъщи, гледах телевизора или по-точно през него докато течеше някакво тъпо предаване. Не знаех как се чувствам и какво да правя.

Беше събота и не планирах да излизам никъде. Явно вкъщи бях в най-голяма безопастност.

Изключих телевизора и легнах назад, въздъхвайки. Реших да използвам следобеда, за да събера малко мислите си за Люк.

Какво щях да правя? Аз.. аз наистина бях привлечена от него, та той беше най-хубавия мъж, който бях виждала, а имахме само 3 години разлика, но и ми беше учител. А това не беше окей. И в същото време, изпитвах страх от него. Той беше силен, непредсказуем. Държеше се с мен нормално пред останалите, но насаме беше съвсем различен.

Не исках нещата да се объркат с него. Но мисля, че вече всичко започна да се разпада, защото когато му направих свирка той явно си е помислил, че му давам шанс..

Не ме разбирайте погрешно.. аз го харесвам, наистина. И дори ми хареса,когато спомена белезниците по телефона. Но не искам никой да разбира за нас, а вчера се изпуснах за пениса му пред няколко човека. Мисля, че света ме мрази.

Мислите ми се разсеяха, когато някой почука на вратата. Изпъшках и станах да отворя и очите ми се разшириха. Е, това не го очаквах.

- Здравей.

- Здравей, Алекс.

- Може ли да.. вляза?

- Ъм да, разбира се. - отдръпнах се и той влезе, събличайки якето си.

Затворих вратата и отидох отново на дивана, а той дойде и седна от другата му страна.

Заиграх се с ръцете си, а той потропваше бавно с пръсти и се оглеждаше.

- Тук не се е променило много.

- Не си идвал само от месец...

- Ъ, да.. - той се загледа в краката си, а аз го погледнах.

- Защо дойде?

Той ме погледна също и можех да видя известна тъга в очите му.

- Аз, ами.. скъсах с Брияна.

Уау, това вече беше изненада.

- Чакай, какво? Защо? - опитвах се да звуча тъжно, но вълнението ми надделяваше.

- Ами.. осъзнах, че приоритетите ми са други. Не искам гадже, което да е толкова обсебващо и в същото време да ме излага пред общите ни приятели. Мисля, че съм по-добре без нея. - той си призна и ме погледна като се усмихваше истински.