Yes, Luke!

9.

- Л-люк.. а-аз.. трябва да вървя...

- Остани още малко... само малко, моля те...

- Н-не.. не мога, извинявай.

    Издърпах ръката си от хватката му и избутах тялото му от моето. Устните му се отделиха от врата ми. Преди да е успял да ме дръпне отново, взех чантата си, паднала на пода, и се затичах навън.

   Тялото ми гореше.. не знаех къде се намирам. Не знаех къде трябва да отида..

    Тръгнах към вкъщи, като от време на време поглеждах назад към училището и отворения прозорец на кабинета по Английски. Имах чувството, че ме наблюдава. Той винаги го правеше.

    Вървях, бутайки се измежду хората на центъра, все едно съм невидима. Краката ми трепереха, все едно всеки момент щяха да се предадат и щях да се сгромолясам на пода. Чувствах се гадно. Като курва. Дванайсетокласничка, която се натиска с господина си по Английски (който, да отбележим, е само с 4 години по-голям), защото има лични проблеми с най-добрия си приятел.. коя съм аз? Хейли? Не мисля..

    Докато се бутах разсеяно в хората и ходех възможно най-бързо, треперещата ми ръка се вдигна като от само себе си до врата ми. Пипнах точно под лявата част на челюстта ми. Ауч. Смучка.

    - Майната ти, Хемингс. - проговорих, но установих, че сама съм си виновна.

                       
                            ***

     "Обичам я!"...

    ... пишеше на снимката, която Александър беше качил преди 2 часа.
   
    - Пф, как ли пък не.. - промърморихи и захвърлих телефона си на другия край на дивана.

    Зарових глава в ръцете си. Мислех, мислех.. нищо не ставаше. Нищо не се променяше. Сменявам мисленето. Ставам и започвам да разсъждавам на глас. Вървя в кръг из хола по пижама, и се карам на себе си и на целия свят около мен. Не помага.

      - Знаеш ли какво, Алекс? Майната ти... да, майната ти. Казах го. - въздъхнах и спрях. Загледах се към часовника, окачен високо на стената. Кой знае от кога беше спрял да работи..

     И изведнъж спомените се появиха, всички тези години, всички тези усмивки, всички тези карания, които само ни сближиха. Дали и този път ще е така? Дали няма да спре за момент и да си каже : "Брияна.. съжалявам, но осъзнах, че има хора, на които наистина им пука за мен.. славата не ми е от полза, щом имам хора, на които държа. Съжалявам. Чао."